Президентът на САЩ Доналд Тръмп и президентът на Украйна Володимир Зеленски планират да се срещнат в Белия дом на 28 февруари, вероятно за да подпишат американско-украинско споразумение за минералите. Проектоспоразумението на сделката, публикувано преди срещата, обаче не предвижда американска помощ или гаранции за сигурността на Украйна.
Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).
Руски официални лица, пряко участващи в преговорите със САЩ, продължават да настояват, че всяко мирно споразумение за разрешаване на войната в Украйна трябва да се основава на исканията на Русия от 2021 г.
Те също така настояват за предаването на Русия на територията, която украинските сили държат в момента и на която се намират големи градове и над един милион души. Русия настоява Украйна да предаде няколко големи града, които руските сили в момента не заемат и няма изгледи да превземат, като предаде на Русия над един милион украинци.
Става въпрос за Запорожие (706 хиляди души), Херсон (275 хиляди души), Краматорск (147 хиляди души), примерно, които са на територия под контрола на Украйна. Анализатори отбелязват, че окупацията на тези територии би довела до мащабна хуманитарна катастрофа, доколкото Русия ще предприеме репресии, депортации и принудителна асимилация, които вече използва широко във вече окупираните територии. Настояването по дипломатически път и със заплахи и пропаганда Русия да получи тези градове и територии продължава да се случва въпреки, че настъплението на руската армия фактически е спряло - армията търси вече месеци значителни загуби в техника и жива сила.
Реториката на Лавров преди всичко се явява опит по пътя на преговорите да се постигне това, което руските военни не могат да завладеят със сила, пише ISW.
Продължаващите откази на Лавров и други официални представители на Кремъл от прекратяване на огъня и други условия, които президентът на САЩ Доналд Тръмп и европейските лидери определиха като необходими за постигане на траен мир в Украйна, показват, че руският президент Владимир Путин продължава да не се интересува от смислени преговори и преценява, че може да постигне военните си цели в средносрочен и дългосрочен план.
Украинските сили наскоро напреднаха край Торецк и Покровск, а руските сили наскоро напреднаха край Купянск, Часив Яр, Курахово, Велика Новосилка и Роботине.
Руски официални лица предложиха руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), която е наследник на КГБ, да поеме контрола над всички руски следствени арести на фона на съобщенията, че службата за сигурност отговаря за следствен арест, свързан с малтретирането на украински военнопленници.
ФСБ контролира центъра за предварително задържане СИЗО-2 в Таганрог, Ростовска област, за който се твърди, че е център за изтезания на украински военнопленници.
Съобщава се, че ФСБ вербува бивши руски цивилни и военни служители в центровете за предварително задържане и колониите за военните действия в Украйна.
През април 2006 г. Русия прехвърля контрола върху центровете за предварително задържане от ФСБ на Федералната служба за изпълнение на наказанията, за да изпълни изискванията за членство в Съвета на Европа.
Организацията обаче изключи Русия през март 2022 г. в отговор на пълномащабното нахлуване на Кремъл в Украйна.
Gоspоd_Bog
на 27.02.2025 в 13:50:56 #9Възползвайки се от руските военни провали, ционистките НАТОвски войски напреднаха смело до … Берлин!
ВълкСчадъР
на 27.02.2025 в 12:42:18 #8Защо Путин реши, че сега ще преговаря за края на войната в Украйна? Президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин смятат да се срещнат през следващите седмици, за да обсъдят лично прекратяването на войната в Украйна. Въпросът е защо сега Москва изглежда склонна да преговаря, пише Агате Демаре, старши политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения (ECFR), за Politico. Три години след началото на конфликта Путин показа на света, че не го е грижа за кръвопролитията. Ако целта му беше да установи приятелско към Русия правителство в Киев, той е много далеч от постигането ѝ. Има обаче и трета, по-малко проучена хипотеза, която обяснява защо руският президент може най-накрая да седне на масата за преговори – на Москва ще ѝ е трудно да финансира войната. Обичайният наратив за фискалната ситуация в Русия е, че страната отчита малък бюджетен дефицит и нисък дълг (около 20% от брутния вътрешен продукт), което води до стабилни фискални показатели. Този анализ е валиден за повечето икономики, но в случая с Русия има важна уловка: западните санкции ограничават способността на Кремъл да използва международните дългови пазари и властта има ограничено пространство за маневриране, за да финансира малкия, но все пак реален, фискален дефицит. С външния дълг извън уравнението, първоначалният план Б на Москва беше да накара руските банки да купуват държавен дълг. Тази стратегия работи сравнително добре през 2022 и 2023 г., но миналата година започнаха да се появяват пукнатини. Изправени пред конкуриращия се натиск от страна на Кремъл да отпусне стотици милиарди под формата на евтини заеми на отбранителните фирми, като същевременно купуват огромни количества държавни облигации, местните банки изпаднаха в такъв недостиг на пари, че сега не са склонни да трупат повече дълг. В края на миналата година Кремъл трябваше да отмени няколко аукциона за емитиране на вътрешен дълг, тъй като нямаше купувачи. Вътрешните заеми също все повече излизат от уравнението, затова Москва се обърна към план С – да използва резервите на Руския фонд за национално благосъстояние (NWF). На хартия това изглежда като разумна стратегия. Общо близо 10 трлн. рубли (около 110 млрд. долара) в началото на 2022 г., ликвидната част от тези резерви първоначално изглеждаше достатъчна, за да покрие подхранвания от войната бюджетен дефицит за няколко години. Дори и най-големите спестявания обаче пресъхват и три години след началото на конфликта ликвидните резерви на NWF вече са се свили с около 60%. За Кремъл изглежда, че тази година ще бъде трудна на фискалния фронт. През януари месечният бюджетен дефицит на страната е с около 45% по-висок от целта за цялата 2025 г. От гледна точка на Москва данните са тревожни - ако фискалните разходи останат на нивата си от януари през останалата част от годината, резервите на NWF ще се изчерпят за само три месеца. Дори да не стане така, 2025 г. вероятно е последната година, в която Москва ще може да покрие напълно фискалния си дефицит, като използва тези спестявания. Това повдига въпроса какво би се случило, ако Русия свърши парите, за да финансира бюджетния си дефицит. Тъй като местните банки се задушават от дългове, държавният фалит може да предизвика пълномащабна финансова криза. Ако това се случи, Кремъл ще бъде притиснат да подкрепи своя банков сектор. Тъй като резервите на NWF са изчерпани, няма да има налични пари за рекапитализация. Къщата от карти, в която се превърна руската икономика, бързо ще започне да се срутва. От фискална гледна точка времето на Русия изтича. Кремъл няма план D за финансиране на бюджетния си дефицит, което повдига въпроси относно способността му да финансира войната. Ако се вземе това предвид, фискална глътка въздух може да бъде това, което Путин наистина търси в разговорите си със САЩ, независимо дали чрез облекчаване на санкциите (например на ограниченията на САЩ върху способността на Русия да пласира външен дълг), или пауза в конфликта (което би позволило на Москва да попълни хазната си чрез намаляване на разходите за отбрана). Още през септември 2024 г. Кирило Буданов, началник на военното разузнаване на Украйна, прогнозира, че затъналата в икономически проблеми Москва ще се опита да наложи край на войната през 2025 г. Тези думи сега може да се окажат далновидни. Причината Путин най-после да е готов да преговаря изглежда забележително проста: той иска да избегне унизителен фалит.
mоnkey
на 27.02.2025 в 11:19:55 #7вгъзродените русороби с български лични карти завинаги ще си обичат матушката им РаZZZия
Неизбежно е
Игнор
alabala654
на 27.02.2025 в 10:49:11 #6"Те също така настояват за предаването на Русия на територията, която украинските сили държат в момента и на която се намират големи градове" Трябва да си малоумен да си милиш, че украинците могат да предадат вече американските минерали в ръцете на ватниците
Успех с окупацията и анексацията на минералите на чичо Дони
chafeto
на 27.02.2025 в 10:33:17 #5Кастело Белведере Магарице, как ще ги накараш да плащат, ще им пърдиш на оная работа ли? Вместо да громиш героично "варните" по-добре се фокусирай върху брадвата, която Тръмп удря на твоите джендъри, трансове и т.н. , щото това, което става в САЩ, неминуемо по- късно идва и в Европа. И разложената Троцкистка власт, която скапа Европа, скоро ще бъди изметена. А либерално разпасаната хукнала руснаци да наказва.
bravebg
на 27.02.2025 в 09:55:45 #4Кастело Белведере на 27.02.2025 в 07:38:05 Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш..... те руснаците от 2008 обясняват, че "искат"..... въпрос на здрав разум е да седнеш с тях и да се договориш мирно и дипломатично.... ако бяха проявили здрав разум 2008-ма, нямаше 2014-та да загубят Крим.... ако бяха проявили здрав разум 2014-та, нямаше 2022-ра да загубят Луганск и голяма част от Донецка област.... ако бяха проявили здрав разум 2022-ра нямаше да загубят големи части от Херсон и Запорожие.... и те така.... ако искат и сега да се дръвчат.... тенденцията само чисти олигoфpени не я забелязват....
chafeto
на 27.02.2025 в 09:55:09 #3Сещам се за поне 10 материала на ISW, които се оказаха партенки. Както и за безумни прогнози, които времето опроверга почти веднага.
oxoo
на 27.02.2025 в 09:28:57 #2Ние от такива много"записки",като твоята,сами сме си съкратили територията!
Кастело Белведере
на 27.02.2025 в 07:38:05 #1Не е лошо да си запишем в конституцията, че поволжието е българско и да изискаме от ватните да ни го предадат немедленно и без въпроси (ама как, ама защо). И без бой. Иначе ще искаме за всяка изписaна буква от кирилицата да плащат royalties.