Руският президент Владимир Путин определи Запада като враг на Русия и намекна, че воюва в Украйна, за да го победи.
По време на среща във военна болница в Московска област на 1 януари, Путин отговори на въпроса на руски военнослужещ относно западната помощ за Украйна, като заяви, че проблемът на Русия по-скоро е, че Западът ѝ е враг. Украйна сама по себе си не била враг.
Путин обвини Запада, че се опитва да раздели Русия на пет части с помощта на Украйна, но ситуацията на фронтовата линия се променя бързо. Според него, Украйна вече е напълно унищожена, от страната не е останало нищо и тя съществува само от подаяния.
Путин намекна, че Русия води екзистенциална война срещу Запада, и отбеляза, че напоследък се говори предимно за това как по-бързо да се сложи край на конфликта. Това предполага, че Путин вижда и потенциални преговори между Русия и Запада, а не с Украйна.
Путин добави, че Русия също иска да прекрати конфликта, но само при условията на Кремъл, като няма намерение да отстъпи от позициите си. Той възприема .
Това се посочва в анализа на Института за изследване на войната (ISW).
Вероятно Путин умишлено и фалшиво представя Украйна като пешка без участие в конфликта Русия - Запад, за да маскира своите експанзионистични цели над Украйна. Путин не се интересува от преговори с Киев като с автономен играч.
По-рано, през декември 2021 г., той възприе подобна линия, когато постави два ултиматума на Съединените щати и НАТО, които имаха за цел да принудят Запада да признае сферата на влияние на Русия в Източна Европа.
Всеки западен ангажимент за преговори за бъдещето на Украйна, които я заобикалят, ще сигнализира на Русия, че може да наложи волята си и върху страни, за които сега смята, че са в нейната сфера на влияние - като Финландия и Молдова.
Вероятно в Русия се търси и начин да се оправдае високият брой жертви на бойното поле. Въпреки абсурдните твърдения на Путин от 1 януари, Русия не спечели почти никаква значима позиция през 2023 г. с високата цена на жива сила.
Министерството на отбраната (МО) на Великобритания заяви на 30 декември, че средният дневен брой на руските жертви в Украйна се е увеличил с почти 300 през 2023 г. и че те могат да нараснат до над половин милион до края от 2024 г.
Декласифицирана оценка на американското разузнаване, споделена с Конгреса на 12 декември, гласи, че руските сили са загубили 315 000 военни от началото на войната в Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски подчерта нуждата на Украйна от спешна западна подкрепа, за да защити както Украйна, така и останалата част от Европа в интервю за Economist, публикувано на 1 януари.
Зеленски предупреди, че Западът е загубил чувството си за неотложност и че някои украинци са загубили усещането за екзистенциалната заплаха, която Русия представлява за Украйна. Той подчерта, че Европа трябва да подкрепи Украйна не само за да защити Украйна, но и за да защити Европа, тъй като руският президент Владимир Путин ще продължи да се бие и на запад, ако Украйна загуби. Зеленски добави, че скоростта на украинския успех зависи от военната помощ на Запада.
Според него не е вярно твърдението, че Путин печели войната. Няма и индикации, че Русия желае да се включи в смислени мирни преговори, а доказателство са това са неотдавнашните масирани удари с руски дронове и ракети срещу украинска гражданска инфраструктура.
Зеленски заяви, че Крим и Черно море ще бъдат центърът на тежестта за военни операции през 2024 г. и отбеляза, че една успешна украинска операция в Крим, особено операция, която ще изолира Крим и ще влоши руските военни операции там, ще има значителен ефект върху Русия.
Руските сили проведоха серия от удари с безпилотни самолети и ракети срещу дълбоки тилови зони в Украйна между 31 декември и 2 януари, един от които използва ударен пакет, подобен на този, използван на 29 декември, и към който украинските сили изглежда се адаптират.
Украински официални лица заявиха, че руските удари са нанесли щети на музей и част от Лвовския национален аграрен университет в град Лвов и жилищни сгради в град Одеса и Есма, Сумска област.
Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руските удари на 31 декември са били насочени към неуточнени украински летища, въпреки че ISW все още не може да потвърди удари срещу инфраструктурата на украинското летище.
Украински официални лица заявиха, че руските удари са нанесли щети в градовете Киев и Харков. Руското министерство на отбраната твърди, че руските удари са насочени към украински места за съхранение на оръжия и отбранителни индустриални бази, включително тези, които произвеждат ракети и дронове и ремонтират военна техника в град Киев и неговите предградия, а Залужний потвърди, че е имало удари по цивилни, критични и военна инфраструктура.
Предоставянето от Запада на системи за противовъздушна отбрана и ракети на Украйна остава от решаващо значение за Украйна, тъй като руските сили вероятно ще се опитат да се адаптират към украинските способности за противовъздушна отбрана. Украински военни до голяма степен характеризират оръжейния състав на използваните боеприпаси и броя на руските удари на 1-2 януари като сравними с тези на 29 декември 2023 г.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба призова западните страни да ускорят доставките на системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси за Украйна и да осигурят на Украйна бойни дронове и ракети с голям обсег.
Няколко западни официални лица осъдиха руските удари на 2 януари и отбелязаха нуждата на Украйна от противовъздушна отбрана.
Руски официални лица публично дефинираха целите за председателството на Русия през 2024 г. както на БРИКС, така и на Общността на независимите държави (ОНД), формулирайки как Кремъл може да възнамерява да използва тези организации, за да изпълни своите външнополитически цели тази година. Руският президент Владимир Путин заяви по време на реч на 1 януари, че Русия ще насърчава политическото, икономическото и културното сътрудничество по време на своето председателство на БРИКС и ще даде приоритет на "укрепването на мултилатерализма за справедливо глобално развитие и сигурност".
Путин заяви, че присъединяването на Египет, Иран, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Етиопия към БРИКС демонстрира нарастващия авторитет на организацията в света. БРИКС привличал съмишленици, които желаят многополюсен световен ред.
Руското правителство също публикува списък с приоритети за своето председателство на ОНД на 1 януари. Той включва засилено военно сътрудничество, избягване на санкции и съвместно "военно-патриотично възпитание и популяризиране на общи духовни и морални ценности. Това е формалност поради огромното влияние като цяло.
Акцентът на Русия върху неуточнени общи духовни и морални ценности в ОНД следва акцента на Путин в годишното му новогодишно обръщение върху идеологически концепции като руския мултинационализъм и семейни ценности, които се вписват в неговата по-широка идеология за руския свят. ISW по-рано оцени, че Путин се опитва да възстанови концепцията за руския свят като гръбнак на руската вътрешна и външна политика и работи за създаване на международен ред чрез организации като БРИКС и ОНД, който с готовност ще приеме руските принципи, включително заявеното право на Кремъл да притежава Украйна.
Норвежкото правителство обяви на 1 януари, че разрешава на норвежките отбранителни компании да продават оръжия директно на украинското правителство. Новата политика, която влезе в сила на 1 януари, позволява на компаниите от норвежката отбранителна промишлена база да кандидатстват пред Министерството на външните работи (МВнР) за експортни лицензии за продажба на тези продукти в Украйна, а норвежкото МВнР ще разглежда всяко заявление по случай - за всеки отделен случай.
Норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде повтори необходимостта от продължаваща подкрепа за Украйна за защита срещу агресивната война на Русия.
Турското правителство обяви на 2 януари, че няма да позволи на Великобритания да транспортира два миночистача до Украйна през турските проливи, докато войната продължава.
Турция цитира член 19 от Конвенцията от Монтрьо, регулираща режима на турските проливи, който постановява, че военни кораби, принадлежащи на воюващи сили, няма да преминават през проливите.
Турция използва същия документ, за да откаже достъп на руски военни кораби, желаещи да преминат през проливите Босфора и Дарданелите от 28 февруари 2022 г.
На 1 януари официално влезе в сила руският закон, който повишава горната граница на наборната възраст от 27 на 30 години.
Путин подписа закона на 4 август 2023 г.
Законът запазва долната граница на наборната възраст от 18 години и предвижда правоспособните мъже, навършили 27 години през 2023 г., да постъпват в запаса, вместо в действителна служба.
Следователно този закон ще повлияе на предстоящия цикъл на наборна служба през пролетта на 2024 г., който ще продължи между 1 април и 15 юли 2024 г.
USD
CHF
EUR
GBP
