Сгъстяват се облаците над киевското правителство, оглавено от партия „Баткивщина".

В Славянск опълченците в момента започват контранастъпление и украинските военни в паника копаят окопи. Много от тях дезертират, разотивайки се по родните места, или преминавайки с оръжие в ръка (понякога дори и тежко) на страната на проруските сили.

Само загубените украински хеликоптери вече са 5. Западът на страната е тотално оголен откъм полиция и въоръжени сили. Граничните и митническите проверки са формални - младите момичета, оставени да контролират КПП на западните граници, не се справят с пасажерския поток.

Въпреки острата реакция от страна на киевските министри и депутати от Върховната Рада на искането на унгарския министър-председател Виктор Орбан за автономия и двойно гражданство за унгарците в Подкарпатската Рус, реално нямат никакъв ресурс да се противопоставят на дейността на обществено-политическите организации на унгарското малцинство. Затова, в близките дни, около изборите, може да се очаква тяхната активизация.

Румънското малцинство, съсредоточено в района на Северна Буковина, в селата около областния център Черновци, също надига глава. Според неговия лидер Аурика Божеску, румънците са дисперсно разпръснати чак до Днепър, но украинците отричат този очевиден факт. Тя се бори за елементарни права за своите сънародници, тероризирани от киевската хунта.

А бившият министър-председател на Молдова /1990-91/ Мирча Друк заявява, че украинските работници са заселвани насила в Черновци и хрушчовските пететажни домове са строени специално за тях. Той съжалява за съветското време, когато румънците в Северна Буковина са имали повече права ототколкото сега. Привежда пример, че за 25 години киевските власти са намалили наполовина - от 100 на 50, училищата с преподаване на „измисления молдовски език".

Мирча Друк залепя звучна плесница на киевската хунта, заявявайки, че Русия има пълното право да си присъедини Крим, защото е бил подарен на Украйна от Хрушчов, а преди това е бил руски. Макар да прави уговорката, че е против по-нататъшното настъпление на Русия в украинските територии.

Май единствено Кристиан Вигенин в Източна Европа остава солидарен с Киев, без да го е особено грижа за българите в Одеска Област. Декларациите му по темата винаги са общи, обтекаеми и двусмислени.

Така или иначе, украинската държава се пука по шевовете отвсякъде. Колко ли ще издържи?