Скандалът с експулсираните български и румънски роми принуди Еврокомисията да се намеси и да изиска от Франция промени.

Какъв е отговорът на Париж и какво означава той за нежеланите европейци, коментира "Дойче веле".

Париж успя в последна минута да предотврати съдебните действия срещу страната. /Срокът, поставен от Комисията, изтиче на 15.10./ Има ли обаче компромис от френска страна? Едва ли. По-скоро има ловко заобикаляне на пречки. Париж следва собствената си логика, а тя му диктува да запуши законодателните възможности за прием на нежеланите пришълци.

Министърът на имиграцията Бесон заяви, че страната му ще въведе елементи от европейския законодателен регламент. Но къде са те? Новият имиграционен закон, приет на първо четене, издига преградите пред мигрантите още по-високо от преди. Бариерите са поставени на точно определени места, от което ясно личи, че законът визира нежеланите роми, но и всички пришълци, които използват благата на френската социална държава.

Новият закон, който ще се разгледа в Сената до края на годината, разрешава да се експулсират не само граждани на трети страни, но и европейски граждани, ако те бъдат уличени в кражби, ако просят "агресивно", ако окупират частни или обществени места или чисто и просто не разполагат с достатъчно лични средства за живот. За една до пет години ще е забранен престоят на онези чужденци във Франция, които не са спазили срока за доброволно напускане на страната. Това е спирачката и пред онези експулсирани роми, които заявяваха, че искат отново да се върнат на френска земя.

Също така прозрачен е подтекстът на новия проектозакон, в който се казва, че граждани на ЕС, притежаващи право на престой до три месеца, /а такива са на практика масовите туристически визи/ могат да бъдат експулсирани, ако представляват "неразумен товар за френската система на социално подпомагане". Така на практика Париж ловко заобикаля нуждата детайлно да проучва конкретните случаи, преди да експулсира. Липсата на трудов договор и на здравна осигуровка в случая ще са предостатъчни.

Вече ще е възможно и да се отнема френското гражданство на имигранти, ако са замесени в убийство на полицай, жандармерист или пожарникар. А това, без съмнение, създава дискриминиращо разделение на френски граждани първа и втора категория.

Френските действия безспорно отговарят на националния интерес. Те стават възможни и поради това, че ЕС не съумява да се споразумее за единни стандарти по отношение на нежеланата имиграция.

Отделни държави /например Испания/ имат значително по-либерално разбиране от други. Общото между повечето държави обаче е желанието да се отбраняват социалните придобивки и местния стандарт на живот, включително и с принуда.

Дали пък не са прави някои като твърдят, че материалното благосъстояние е същинският общностен признак на Обединена Европа, а не принципите и ценностите?