Много е възможно през 2006 година бившият сътрудник на руските специални служби Александър Литвиненко да е успял да спре подписването на крупен договор, който Москва се е надявала да сключи с голяма западните компании.
Това е станало ясно по време на изслушванията за смъртта на Литвиненско, които текат в Лондон. Информацията идва от изявлението на бившия ръководител на компанията Titon Дин Етю.

Лицето, непосредствено заинтересувано от подписването на контракта, по думите на Етю бил настоящият директор на Федералната служба за контрол над наркотичните вещества Виктор Иванов. През 2006 година той е бил помощник на Владимир Путин.

Компанията на Дин Етю се е занимавала с оценка на рисковете за фирми, които имат намерение да започват бизнес в Русия. Малко преди смъртта си Александър Литвиненко е изготвил четири досиета по поръчка на Етю, освен на Виктор Иванов и на крупния руски бизнесмен Евгений Туголуков и Кирил Шубски, както и на тогавашния помощник на президента и настоящ първи заместник-председател на руското правителство Игор Шувалов.

По време на изслушването внимание е привлякло досието на Виктор Иванов, което съдържало във висша степен компрометираща информация за това високопоставен руски чиновник, който е имал и пряк достъп до президента. Както каза Дин Етю "качеството на подготвения материал бе великолепно".

На присъстващите на изслушванията във Висшия съд в Лондон бяха представени няколко страници от отчета, съдържащи особено подробна психолотическа и професионална характеристика на бившия сътрудник на КГБ от ленинграска област Виктор Иванов.

Според досието жизнената философия на Виктор Иванов се основава на два принципа - Правото е на страната на силния и Инициативата е наказуема.
Авторът отбелязва, че и Иванов е страдал от "латентен комплекс за непълноценност", осъзнавайки, че не блести с особен интелект. Това обаче компенсирал с "впечатляващи способности във византийски бюрократични интриги".

Както се казва в отчета, Иванов е работил там по времето, когато Владимир Путин е бил председател на комитета по външна политика в Ленинград. Според доклада Иванов имал незаконен бизнес с нефт и връзка с морската пристанищна администрация, включително сътрудничество с лидера на тамбовската престъпна група Владимир Кумарин.

В продължение на много години, както пише авторът на досието, Виктор Иванов и Игор Шувалов били дясната и лявата ръка на руския президент. Когато било нужно да се реши въпрос на основата на компромиса, проблемът се поемал от Шувалов, а когато били нужни по-жестоки мерки - от Иванов. Така се описва разпределението на ролите на двамата най-близки чиновници от президентската администрация.

От материалите по делото и досието не става ясно точно какво роля е имал Виктор Иванов при подготовката на контракта и в какво се състоят неговите лични интереси. След предаването на досиетата и други документи обаче сделката с Москва така и не се състояла, заяви Дин Етю пред Висшия съд в Лондон.

Не става и ясно дали досието на Виктор Иванов е непосредствената причина за развалянето на контракта или своята роля са изиграли и други обстоятелства. Според коментара на Дин Етю обаче, това досие би имало "особено разрушителен характер" за всяка една сделка със западна компания.

Според информацията от изслушванията в Лондон самият Александър Литвиненко е дал копие от това досие на Андрей Луговой, за да му покаже как се изготвят такива документи. Луговой е един от основните заподозрени  по делото за убийството на Александър Литвиненко с радиоактивно вещество.

Има информация (по думите на живеещия в момента в САЩ Юрий Швец), че това досие е открито във вещите на Луговой при преглед на летището в Москва. В чий ръце след това е отишло копието от конфиденциалното досие на Виктор Иванов не е ясно.

Няма все още решение дали и досието на Виктор Иванов да бъде публикувано в пълен вид на официалния сайт на откритите изслушвания по делото Литвиненко.

Александър Литвиненко почина на 23 ноември 2006 година в Университетска болница в Лондон вследствие на отравяне с полоний-210. Според разследването на британските спецслужби Литвиненко и погълнал радиоактивното вещество от чаша чай по време на среща с двама бившия сътрудници на руската Федерална служба за сигурност - Дмитрий Ковтун и Андрей Луговой, който в момента е депутат от Руската държавна дума.

Москва отрича категорично обвиненията за съпричастност към убийството на Литвиненко и отказа да екстрадира Ковтун и Луговой във Великобритания.
На няколко пъти отношенията между Лондон и Москва се обтягат драматично именно покрай разследването на убийството на бившия руски агент, което британските служби определят като най-сериозната радиоактивна заплаха в сърцето на Лондон.