Руският президент Владимир Путин има всички основания да бъде доволен от провелия се между него и американския му колега Доналд Тръмп телефонен разговор. Ако съдим за неговото съдържание на базата на разпространените от Кремъл и Белия дом прессъобщения, то руският държавен глава е продължил характерната за него успешна и ефективна комуникация - справка, срещата между двамата в Хелзинки през 2018-та г. - с американеца.
Погледнато от формална гледна точка, Владимир Путин се е съгласил с принципното предложение на американската администрация за преустановяване на бойните действия, което да доведе до дълготраен мир. Но, както се казва, това руският президент прави само на думи. Всъщност обаче, докато реторически приема идеята за прекратяване на войната, Путин деятелно я удължава. За него словесното обгрижване на идеята за мира е важно, защото по този начин той влиза под кожата на Тръмп и захранва пропагандания наратив на Москва, според който Русия иска преустановяване на войната, а Украйна - нейното удължаване. В същото време обаче Путин слага прът в колелото на мира, понеже преустановяването на бойните действия в момента би било преди всичко в полза на Киев, спирайки руската военна инициатива на бойното поле.
Поради това рамковото американско предложение, което трябваше да включва повсеместно преустановяване на бойните действия по суша, въздух и море, в разговора между Тръмп и Путин изведнъж бе редуцирано само до временно спиране на извършването на удари по енергийна инфраструктура (тук руското и американското прессъобщение се разминават деликатно, доколкото във второто се говори за инфраструктура и енергийни обекти отделно. Но за основа се приема руският документ, тъй като той е детайлно и професионално написан). Тоест Тръмп е направил отстъпки пред Путин - временното преустановяване на ударите няма да е с пълен, а с частичен обхват. Но пък руският президент, съгласявайки се изобщо да има такова спиране на ударите по енергийна инфраструктура, пък било то временно и частично, все пак не е оставил с празни ръце своя американски колега, тъй като Тръмп, който има свойството да е обидчив и суетен, трябва да има нещо, за което да се хване, за да не се ядосва на хората, които го правят да изглежда слаб.
Покрай разговора между двамата Владимир Путин официализира своите условия за сключване на дълготраен мир - Украйна да преустанови своята военна мобилизация, да не получава военна и разузнавателна подкрепа - било от САЩ, било от Европа (впоследствие пред Fox News Тръмп обаче заяви, че с Путин не са обсъждали военната помощ за Украйна). За пореден път Москва подчертава и това, че разрешението на войната предполага "безусловната необходимост да бъдат елиминирани основните причини за кризата" и отчитане на "легитимните интереси на Русия в полето на сигурността" (под това Кремъл по принцип разбира две неща - разширяването на НАТО в Източна Европа като цяло и партньорството на Украйна с Алианса в частност).
Тези руски искания разбира се повдигат редица въпроси. Ако Киев спре да получава съответната военна подкрепа, това ще мотивира Русия да преустанови войната или да довърши започнатото? Това е все едно да отвориш вратата на кошарата, доверявайки се на вълка, че няма да влезе в нея. Освен това, преустановяването на военната мобилизация не трябва ли да следва, а не да предхожда сключването на мир? А ако Украйна действително преустанови военната си мобилизация, ще направи ли и това Русия? Всички знаем отговора на този въпрос, доколкото Кремъл вече е положил икономиката си на военни релси, увеличава възрастта за наборна служба и праща резервистите си на военни обучения.
Наред с това, с тези си искания Москва всъщност неутрализира предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна, за каквито се обявиха европейците (а американците, поне досега, нямаха нищо против такива гаранции за сигурност, свързани с присъствието на други въоръжени сили в Украйна, стига те да не са американски). Как вижда Тръмп сигурността на Украйна - по европейски или по руски?
Не на последно място, тези искания на Москва са в противоречие на споразумението между Вашингтон и Киев, постигнато в Джеда преди малко повече от седмица, според което сключването на сделка, касаеща развиването на добива и приложението на редкозмените минерали на Украйна, се обвързва с "дългосрочния просперитет и сигурност" на въпросната страна.
Интерес буди и това, че, поне според руското прессъобщение до медиите, предложението за временното спиране на ударите по енергийни обекти е дошло от Доналд Тръмп, а Владимир Путин се е съгласил. Тук любопитното не е това, че американският президент е предложил такова нещо, а че е предложил само него. Затова следващият въпрос е защо Тръмп в рамките на разговора се е отказал от собственото си рамково предложение за повсеместно преустановяване на бойните действия и се е ограничил само до това, касаещо ударите по специфични обекти? Защо американците предложиха на украинците повсеместно преустановяване на бойните действия, а на руснаците - частично такова? Ако отговорът е, че просто защото Путин не би се съгласил на такова пълно преустановяване на войната, то това кореспондира и с репликата кой иска да продължава да води този конфликт.
Всъщност добре че е руската документална следа от този разговор, провел се между Владимир Путин и Доналд Тръмп, тъй като ако не беше тя, нямаше да разберем в какви посоки се е движила комуникацията между двамата държавни глави. А защо американците не са споменали в своето прессъобщение за поставените от Москва условия за сключване на мир?
След злополучното посещение на Володимир Зеленски в Белия дом от края на миналия месец украинският президент бе определен от американската администрация като пречка за сключване на мир. Като какъв тогава трябва да бъде считан Владимир Путин след разговора си с Доналд Тръмп? Все пак Володимир Зеленски се съгласи на американското предложение за 30-дневно преустановяване на бойните действия, а Владимир Путин - не. Ще чуем ли от Вашингтон, че руският президент е пречка за мира?
Непосредствено след срещата между американската и украинската делегации миналата седмица в Саудитска Арабия, в рамките на която двете страни се разбраха за преустановяването на бойните действия в рамките на 30 дни, Държавният секретар Марко Рубио заяви, че топката сега е в полето на Владимир Путин. След разговора между американския и руския президент тя вече не е там. Тя, топката, отново е при американците. И засега наистина не изглежда, че те имат представа как да я отиграят.
Владимир Путин използва разговора си с Доналд Тръмп, за да даде малко (временно преустановяване на ударите по енергийна инфраструктура), да получи много (официално преустановяване на дипломатическото ембарго на САЩ и заобикалянето на Европа) и да поиска още (спиране на подкрепата за Украйна). Американският президент влезе в руските релси, поставени от ръководителя на Кремъл. Затова провелият се разговор може да се обобщи като Тръмп и Путин се "разбраха да се разберат" как частичното спиране на бойните действия да стане цялостно; затова и, както четем в руското съобщение до медиите, казусът в Украйна щял да се реши в разговор между Вашингтон и Москва (тоест без Европа, което също е стандартно руско искане).
Това, което прави руският президент, е да разтакава американския си колега, включително и чрез "жестове на добра воля" като размяната на военнопленници с Украйна. Путин води спрямо Тръмп политика на полуотворената врата: руският президент не може да си позволи да я хлопне пред носа на ръководителя на Белия дом (т.е. да скъса отведнъж споразумението за мир на Тръмп), но няма и да му позволи да влезе през нея (да приеме споразумението за мир на Тръмп). Така Кремъл, докато говори за преустановяване на войната с Вашингтон, ще продължава да я води с Киев.
NaskoZashtoto
на 19.03.2025 в 10:00:00 #2“Така Кремъл, докато говори за преустановяване на войната с Вашингтон, ще продължава да я води с Киев.” Мартине по-полека, за малко и ти да кажеш, че войната е между САЩ и Русия, а Украйна е чисто и просто прокси на САЩ (то вече Рубио го призна ама на нашите евроатлантици още не им стига куража да кажат истината).
boris-sokachev
на 19.03.2025 в 08:41:06 #1Никаква Европа, никаква Украйна в преговорите. Те са токсични, нямат никакво желание за мир. Помним минското споразумение.