Беларус насрочи следващите президентски избори за 26 януари 2025 г., съобщава в сряда АП.
Агенцията коментира, че това гласуване почти сигурно ще удължи тридесетгодишното управление на лидера Александър Лукашенко. Той вече е на власт повече от 30 години и се кандидатира за седми мандат.
Настоящият мандат на Лукашенко изтича следващото лято, но изборните служители казаха, че придвижването на процеса до началото на годината ще позволи на президента "да упражнява правомощията си в началния етап на стратегическо планиране".
Беларуският политически анализатор Валерий Карбалевич даде друга причина за насрочване на гласуване по-рано през годината.
"Няма да има масови протести в мразовития януари", каза той. Карбалевич каза, че Лукашенко ще използва този факт и скорошното си освобождаване на политически затворници, за да започне да се пазари със Запада.
"Травмата на Лукашенко от продължилите месеци масови протести все още не е излекувана и диктува модела на президентските избори през януари без дискусии и избор", добави той.
Лукашенко потвърди в сряда в изказване пред руската държавна телевизия, че ще се бори за преизбиране. Последната му победа на изборите през 2020 г., бе отхвърлена от опозицията и Запада като измамна. Това предизвика безпрецедентна вълна от масови протести и неговото правителство отговори с жестоко потушаване, арести и побой над хиляди.
Опозиционният лидер в изгнание Светлана Тихановская бързо осъди предстоящите избори като "фарс". Тя призова беларусите и международната общност да не признават предстоящите избори на фона на продължаващите политически репресии.
"Лукашенко определи датата за своето "преизбиране" за 26 януари, но това е фиктивно представление без реален изборен процес, който се провежда в атмосфера на терор, каза Tихановская пред АП в изявление. Призоваваме беларусите и международната общност да отхвърлят този фарс".
Беларус отказа да позволи на наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да наблюдават тазгодишните парламентарни избори за първи път от десетилетия. Под пълния контрол на правителството на Лукашенко, кабините за гласуване за първи път нямаха завеси и на гласоподавателите не беше позволено да правят снимки на бюлетините си, което направи невъзможно независимото преброяване.
Проруският президент получи в началото на октомври от руския си колега Владимир Путин орден "Свети апостол Андрей", най-високото държавно отличие в Русия по случай своята 70-годишнина. В указа се посочва, че той е награден за изключителни заслуги в развитието на съюзническите отношения и стратегическото партньорство между двете страни и укрепването на приятелството между двете братски нации, както и за личния му принос за ефективното функциониране на съюзната държава на Русия и Беларус.
Беларус, близък съюзник на Москва, засега не се включва пряко в руската офанзива в Украйна, започната през февруари 2022 г., въпреки провокативните изявления на Лукашенко срещу Киев и Запада.
Припомняме, че в началото на октомври стана ясно, че беларуските власти са започнали нови наказателни разследвания срещу десетки опозиционни активисти.
Следственият комитет, висшата държавна агенция за криминални разследвания на Беларус започна нови наказателни разследвания срещу 22-ма опозиционни активисти по обвинения в предполагаемото им участие в "заговор за завземане на властта" и срещу 23-ма други, които са обвинени в създаване на "екстремистка група" за тяхната дейност.
Активистите, повечето от които са избягали от Беларус, получиха конфискация на апартаментите и други активи и ще получат до 12 години затвор, ако бъдат осъдени.
Това е част от масовото потушаване на несъгласието преди президентските избори следващата година.
В началото на октомври Беларус осъди 12 души за атака срещу военна база. Съдът издаде присъди между две и 25 години затвор на десетки лица за подпомагане на "терористичен акт" срещу военно летище извън столицата Минск миналата година. Обвиненията бяха за тероризъм, екстремизъм и други тежки престъпления.
Ден по-рано, външният министър на Беларус Максим Риженков отхвърли като абсурдни твърденията за престъпления срещу човечеството от неговата страна, които Литва поиска от Международния наказателен съд (МНС) да разследва.
Литва заяви, че иска от Международния наказателен съд да разследва предполагаеми престъпления, извършени от нейния съсед Беларус под управлението на авторитарния лидер Александър Лукашенко, включително принудителни депортации. Главният прокурор на МНС съобщи, че ще започне предварително разследване.
Без сезиране от Съвета за сигурност на ООН, МНС може да разследва престъпления срещу човечеството, извършени от гражданин на или на територията на държави, които приемат неговата юрисдикция. Въпреки че Беларус не е подписал, Литва заяви, че действията на нейния съсед са засегнали нейните интереси в областта на сигурността, което я задължава да потърси намесата на съда.
Около 1300 в момента са държани зад решетките като политически затворници, според правозащитната група "Вясна", сред които е и основателят на групата и носител на Нобелова награда за мир Алес Бяляцки.
Беларуската опозиция в изгнание твърди, че около 300 000 души са били принудени да избягат от страната - много от тях в Литва - след като Лукашенко потуши масовите протести след изборите през 2020 г., а в момента една тридесета от беларусите живеят в изгнание.
USD
CHF
EUR
GBP
