Френският президент Еманюел Макрон ще продължи с реформирането на тромавата пенсионна система в страната и правителството му ще изготви законопроект до Коледа. Това заяви министърът на труда Оливие Дюсопт, цитиран от "Ройтерс".
Разговорите с политическите партии и синдикатите ще започнат още следващата седмица. Планира се да се проведе гласуване в началото на 2023 г., а реформата да влезе в сила през юли, обясни Дюсопт пред телевизия LCI.
Еманюел Макрон постави рамка за постепенно повишаване на възрастта за пенсиониране, за да балансира пенсионната система, отбеляза той.
Премиерът Елизабет Борн посочи пред "Франс прес", че до 2031 г. с реформата възрастта за пенсиониране може да бъде увеличена с три години - до 65 г.
Реформирането на скъпоструващата и сложна пенсионна система на Франция беше ключов момент в предизборната кампания на Макрон при първото му идване на власт през 2017 г. Първоначалните му предложения обаче разгневиха синдикатите и доведоха до седмици на протести и стачки в транспортния сектор точно преди избухването на пандемията от коронавирус. Тогава Макрон отложи инициативата, тъй във Франция беше въведен пълен локдаун в началото на 2020 г.
На фона на нарастващата инфлация в Европа и най-тежката криза на разходите за живот на континента от десетилетия съпротивата срещу реформата остава силна сред политическите противници на Макрон и синдикатите.
Според проучване, публикувано на 15 септември, 55% от респондентите смятат, че Макрон ще сгреши, ако поднови инициативата си за пенсионна реформа тази есен.
В неговата собствена политическа партия, която вече няма управляващо мнозинство в парламента, също няма единодушие по въпроса.
Макрон многократно е заявявал, че иска да накара французите да работят по-дълго и да повиши възрастта за пенсиониране от настоящите 62 години.
Ако реформите бяха блокирани в парламента, правителството на теория би могло да използва клаузата 49.3, а именно френски конституционен механизъм, който позволява на правителството да приеме законодателство дори при липса на мнозинство в парламента.
Подобен ход обаче може да доведе до вот на недоверие.
Запитан дали е вярно, че Макрон е заявил, че може да поиска предсрочни избори, ако реформата му бъде блокирана, Дюсопт отвърна: "Президентът смята, че, ако в даден момент мнозинството от опозиционните партии се съюзят за падането на правителството, тогава той ще отиде при френския народ".
Последният път, когато клаузата 49.3 беше използвана, бе през 2016 г., когато социалистическото правителство на тогавашния президент Франсоа Оланд прокара спорни реформи в трудовото законодателство, изготвени от Макрон, който по това време беше министър на икономиката.
USD
CHF
EUR
GBP
