Френският президент Еманюел Макрон призова Европа да прекрати зависимостта си от оръжейните системи на САЩ, след като отправи нов призив към Стария континент да поеме контрола върху съдбата си.

В дебат със студенти от университета във Вилнюс в Литва вчера той отправи призив Европа да поеме по-независима и самоуверена роля в света - и да не е подчинена нито на Вашингтон, нито на Пекин.

"Ние, някои страни повече от други, се отказахме от стратегическата си независимост, като твърде много зависим от американските оръжейни системи", каза Макрон по време на дебата, като настоя: "Не можем да приемем да живеем в биполярен свят, съставен от САЩ и Китай."

Въпреки неотдавнашното отравяне на руския опозиционен лидер Алексей Навални, Макрон също така защити политиката си за ангажираност с Владимир Путин по време на срещите си както с литовския, така и с латвийския президент, чиито страни остават много бдителни към руските власти.

"Ние осъзнаваме вашето съседство, както и историята ви, и в този дух на взаимно разбиране и прозрачност и защита на вашата сигурност искахме да допринесем за възобновяването на стратегическия диалог с Русия", коментира Макрон на пресконференция заедно с латвийския президент Егилс Левитс, след като пристигна в латвийската столица Рига снощи в последната спирка от тридневната си обиколка в Прибалтика.

"Този ​​диалог не отрича нито една част от европейската ни история, а иска да застане с лице към нашата история и нашата география", допълни френският държавен глава.

Въпреки че се опитваха да останат вежливи, властите в Прибалтика и другаде в Централна и Източна Европа ясно заявиха, че ще бъдат убедени, че диалогът с Москва си струва само ако видят конкретни резултати.

"Ние разбираме желанието за диалог, защото каналите винаги са важни в дипломацията," заяви литовският външен министър Линас Линкявичюс в понеделник. Но, добави той, "диалогът заради самия диалог не е това, което искаме да видим, той създава впечатление за обичайно състояние на нещата".

В коментарите си по време на пътуването си в Прибалтика и в други случаи Макрон настоява, че единственият начин, по който Европа може да съществува, е чрез изграждане на трети път в световните дела, при който тя не се свени да отстоява своите интереси на световната сцена. Това би включвало изграждане на отбранителен капацитет на Европа, въпреки че Макрон също така се стреми да успокои европейските страни с близки отношения със САЩ, че това ще допълва НАТО.

Френски и други европейски властници отдавна призовават ЕС да развие по-голям военен капацитет. Но действията на ЕС често не успяват да съвпаднат с реториката.

През последните години Европейската комисия оказа натиск да накара страните от ЕС и оръжейните фирми да работят заедно по общи проекти, създавайки Европейски фонд за отбрана за насърчаване на сътрудничеството в областта на научните изследвания и развитието на военни технологии и оборудване.

Но тези планове претърпяха неуспех, след като лидерите на ЕС - включително Макрон - се договориха през юли, че фондът ще получи много по-малко от първоначално поисканото от Европейската комисия. Лидерите подписаха споразумение за финансиране за малко над 7 млрд. евро за седем години като част от сделката за дългосрочния бюджет на Общността - с около 40 процента по-малко от 11,4 млрд. евро, предложени първоначално от Европейската комисия.