Мароко опроверга информацията, че германската неправителствена организация "Пиксел Хелпер" възнамерява да изгради край Маракеш мемориален паметник и образователен център, посветен на Холокоста, съобщи TheNewArab.
Марокански представители уточниха, че откриването на подобен обект подлежи на специално лицензиране.
От "Пиксел Хелпер" се надяват в Рабат да размислят - подобен обект ще бъде първият по рода си в Северна Африка, ще се състои от 10 000 каменни блокове, които туристите ще могат да разглеждат и е предвиден да се изгради само на около 26 км югоизточно от Маракеш.
Причината властите в Мароко да имат резерви към планирания мемориал, е, че окупацията на палестинските територии от Израел все още е пречка за установяване на официални отношения между Тел Авив и Рабат.
Израел има официални дипломатически отношения само с две арабски държави - Египет и Йордания. В последно време израелските власти се надяват на разведряване в отношенията с Мароко. Една от причините е, че кралят на Мароко - Мохамед VI тази година чества 20 години от началото на управлението си, а подобни годишнини са добър повод за промени в курса на политиката.
Да припомним, в първата реч, произнесена при възкачването му на трона през 1999 г., Мохамед VІ говори за основните проблеми на страната - бедност, безработица, дълбоко социално неравенство. Затова си спечелва прозвището "Крал на бедните" и събужда немалко надежди у народа си. Днес държавата е стабилна, но все още съществуват големи неравенства, въпреки усилията на властите. Покрай хвалебствените публикации в медиите послучай годишнината, се чуха и критични гласове, предупреждаващи за социален вулкан, който заплашително клокочи в лицето на милиони обезсърчени млади хора.
"По-добре е да не си мароканец през 2019 г.", гласи заглавие на първа страница на седмичника "Maroc Hebdo". Безработицата не намалява, структурните промени са бавни, а неравенствата се задълбочават. Младите, които са една трета от 35-милионното население на Мароко, нямат никакви перспективи.
Според изследване на "Арабски барометър" в страната съжителстват две поколения - по-старото, което има повече надежди, и по-младото, което е по-песимистично настроено, като седем от десет младежи правят планове да емигрират.
Омар Азиман, един от съветниците на краля, признава в интервю за местно издание: "Съществува недоволство - ние не успяваме да осигурим работа на нашите младежи, някои райони са много изостанали, но наш приоритет е "намаляването на социалното неравенство, на неравномерното развитие на областите, което изисква нов модел на развитие и повече чувствителност към социалната справедливост".
Абделлатиф Менуни - друг съветник на краля, но по конституционните въпроси, е по-оптимистично настроен. Според него за 20-те години управление "са се свършили много неща, направено е най-важното в сферата на демокрацията, но трябва още всеотдайна работа".
Междувременно чуждестранните медии цитират мароканска асоциация за човешки права (AMDH), която съобщава за "нарастване на насилието", а организация като "Амнести Интернешънъл" настоява правителството да гарантира свободата на изразяване и на събиранията, да прекрати необоснованите арести и да се ангажира съдът да бъде независим и безпристрастен. Според някои интелектуалци в Мароко не може да става дума за демокрация, а за някаква форма на либерализация, чиято цел е да укрепи монархията като форма на управление.
От друга страна мароканският политолог Мохамед Този посочва редица положителни промени в кралството: разширяване правата на жените, конституционна реформа, съществуването на политически партии и органи за контрол като Сметната палата...
Освен това кралят, който контролира стратегическите сектори, води последователна икономическа политика, насочена към привличане на чуждестранни инвеститори, към широка индустриализация и развитие на инфраструктурата като пътища, летища и пристанища.
Ето защо германската неправителствена организация "Пиксел Хелпер" не се е отказала окончателно от намерението си да издигне мемориал и образователен център, посветен на Холокоста, в близост до града на приказките - Маракеш.
Izidorus B.
на 28.08.2019 в 10:13:26 #2Ами това си е наглост - паметник на Холокоста в държава, която няма нищо общо с него. А и цифрите за Холокоста се оказват в пъти завишени. През 1945 г поръчано изследване на Червения кръст установява, че жертвите са максимум 300 000 души, и то при много широко обобщаване. Това обаче не се харесва на еврейските организации и те настояват за 2 000 000 жертви. Така чак до края на 50 -те години официалната цифра е 2 млн души. Чак след това числото убити се качва на 6 млн души (!). Това не съм си го измислил аз, а е плод на труда на много сериозни изследователи. Много от тези изследователи са съдени и хвърляни в затвора от еврейското лоби.
chafeto
на 28.08.2019 в 09:26:48 #1Една приятелка работеше в Мароко до около 2000 година и поне тогава там живееха евреи. И то не малко. А са били много повече, впоследствие изселили се в Израел. Сега предполагам, че са намалели, имайки предвид силните антиеврейски настроения в мюсюлманския свят.