Синдикатите проведоха улични демонстрации в градове в цяла Франция в четвъртък, като учители, медицински сестри и адвокатите се присъединиха към протестите срещу пенсиите реформи, а най-дългото спиране на транспорта в страната от десетилетия навлезе в 36-ия си ден, съобщава "Гардиън".
В сутрешния час в пик, в по-голямата част на Париж има задръствания, тъй като общественият транспорт е сериозно нарушен, оставяйки милиони пътуващи да търсят начин да стигнат до работните си места.
Повече от една трета от учителите спряха работа в цялата страна, а десетки училища затвориха в столицата. Железопътните услуги във Франция бяха силно засегнати и имаше предупреждения за потенциални закъснения и отмяна на полети.
Измина повече от седмица, откакто Еманюел Макрон призова за "бърз компромис", за да прекрати най-големите стачки. Правителството се надява, че преговорите през следващите 24 часа ще сложат край на задънената улица за промените в пенсионната система.
Но за да постигнат това, длъжностните лица трябва да спечелят умерения синдикат на Лоран Бергер, който коментира в сряда вечер: "Ние сме далеч от споразумение." Разговорите ще продължат в петък.
Анкета на Odoxa за Le Figaro установи, че 61% от френската общественост оправдава стачката, но 57% искат да спре. Особено засегнати са пътуващите в Париж и околностите, където милиони зависят от влаковете.
Протестното движение срещу пенсионните реформи на Макрон продължава по-дълго от всяка стачка след стачка на работници от май 1968 г. Спирането на железопътния транспорт, започнало на 5 декември сега най-дългата непрекъсната стачка на влаковите услуги във Франция от създаването на националната железопътна служба през 30-те години на миналия век.
Премиерът на страната изтъква, че за да се балансира пенсионният бюджет, работниците ще бъдат стимулирани да останат на работа до 64-годишна възраст, за да получат пълна пенсия, вместо да напуснат на официалната възраст за пенсиониране - 62 години.
Синдикатите се опасяват, че хората ще бъдат принудени да работи по-дълго за по-ниски пенсии. Дори умерените синдикати се гневят на всяка промяна на възрастта за пенсиониране.
Спорът засяга сърцето на президентския проект на Макрон и обещанието му да постигне най-голямата трансформация на френския социален модел и система на благосъстояние от следвоенната ера.
След избирането му през 2017 г. той се е насочил към скандинавски стил на "гъвкава сигурност", в който пазарът на труда е разхлабен и акцентът е върху преминаване към общество от хора, които сменят едно работно място с друго.
Промяната на пенсионната система на Франция е последната стъпка на Макрон, след като той преработи трудовите правила и системата за безработица, но тя винаги е била изключително чувствителна тема във Франция.