Ако Германия е сърцето на Европа, то в момента бие много бавно, като добре нахранен бизнесмен, почиващ в кабинета си след твърде обилен обяд. За Европа и за Германия това сърце трябва да бие по-бързо, пише за "Гардиън" Тимъти Гартън Аш.

Не че германските елити не разпознават интелектуално проблемите, които са около тях. Берлин, който започва да съперничи на Лондон като хъб на мислители, с умни хора, които могат да ви кажат точно защо, изправени пред предизвикателствата на Брекзит, популизма, Доналд Тръмп, Владимир Путин, изменението на климата и AI - Европа се нуждае от повече стратегическа автономия, цифрови иновации и устойчив растеж. Това, което липсва, е чувството за неотложност и способността да се преведат тези абстрактни цели в динамични политики, които германските избиратели действително ще подкрепят. Засега Германия ефективно желае целите, но не и средствата.

Защо е този застой? Защото Германия се справи доста добре, благодаря. Не е усетила болката, която по един или друг начин са изпитали повечето други части на континента. Криза, каква криза? Очевидно това не е вярно за всички, но дори онези източногерманци, които наскоро гласуваха вкупом за крайно десните и ксенофобски "Алтернатива за Германия", не се оплакват изначално поради икономически причини.

Повечето германци вероятно все още смятат дългия период на канцлерството на Ангела Меркел - потресаващите 14 години - като стабилно и добро време за страната. Германската икономика се справи доста добре през този период. Отчасти това е така, защото успя да се възползва от всички познати на германския бизнес преимущества и отчасти защото канцлерството на Меркел се възползва от реформите на пазара на труда и системата на благосъстояние, въведени по време на социалдемократическия канцлер Герхард Шрьодер. Но тя също много се е възползвала от външни обстоятелства.

Отварянето на Полша, Унгария, Чехия и Словакия след 1989 г. и последващото им присъединяване към единния европейски пазар, представи чудесна възможност за германските производители да преместят производствените мощности непосредствено до врата си, използвайки евтина квалифицирана работна ръка в един вид Mitteleuropa 2.0 (формулирано още през 1818 от представителя на немското протестантство Арнд, според който: "Бог ни е поставил в центъра на Европа, ние сме сърцето на нашата част от света").

Европейската демокрация умира

Европейската демокрация умира

Разочарованието на избиратели от неефективни правителства не вещае нищо добро

Не на последно място, еврото запази германската валута при по-нисък външен курс, в противен случай би се покачил (вижте какво се случи с швейцарския франк). Така германската машина за износ върви напред, генерирайки привличащи вниманието търговски излишъци. И понеже страната с евангелски протестантски ангажимент управлява балансиран бюджет - "черна нула" и конституционно закрепената "спирачка на дълга", тя има здрави публични финанси, за които повечето демократични капиталистически държави биха умрели да притежават.

И все пак под повърхността на тази история на успеха има нарастващ барабанен звук. Може би страната е пропиляла богатите години, като не инвестира достатъчно в застаряващата си инфраструктура? Може би липсва в дигиталната революция, така че нейната индустриална автомобилна индустрия сега изглежда отчетливо старомодно в сравнение с електрическите автомобили със самостоятелно задвижване, които се разработват от гигантите от Силиконовата долина и Китай. (Съобщението на Тесла, че ще построи фабрика в близост до Берлин, е както почит към Германия, така и челно предизвикателство за националните шампиони като Mercedes, BMW и Volkswagen.) Може би всичко, което е постигнато в продължение на много десетилетия, сега ще ерозира благодарение на имиграцията, търговските войни, популизмът и други несигурности от Тръмп. Тревожният лайтмотив на популярните настроения, особено в преобладаващата западна част на страната, е "нека да разчитаме на това, което имаме".

Така 30 години след една мирна революция, която отвори вратата към обединението на Германия, ние имаме отбранително, консервативно общество, което подкрепя отбранителната сила на статуквото. Френският президент Еманюел Макрон с нетърпение иска да направи революция в Европа, давайки на стария континент наполеоновска стратегическа амбиция, но Германия на Меркел не иска да играе.

Както един съветник на Макрон ми каза: "Аристократите не гласуват за революция." (Ако германците са аристократите отпреди 1789 г. по тази аналогия, превръща ли това французите в санкюлоти -  революционно настроените бедни жители на Париж от третото съсловие по време на Великата френска революция) Германските отговори за европейските инициативи на Макрон варират от хладнокръвни до отхвърлящи.

Политиката съответства на икономиката и обществото. Германия е единствената страна, която познавам, където политиците активно се стремят да звучат скучно. Това е част от култура на отговорност, трезвост и умереност, която въплъщава съзнателно отхвърляне на диващината в германското политическо поведение между 1914 и 1945 г. Речите могат доста бързо да пратят човек да си поспи, но ако алтернативите са Борис Джонсън и Доналд Тръмп, аз определено ще се примиря със сериозното и скучното.

НАТО и "разрушителят" Макрон

НАТО и "разрушителят" Макрон

Атлантиците да чуят предупредителните камбани, не да се впускат в анатема и обиди

За 10 от последните 14 години, Меркел председателстваше велики коалиционни правителства, обединяващи дясноцентристките християнски демократи и лявоцентристките социалдемократи. Това даде непрекъснато стабилно управление, но това имаше своята цена. Консенсуалният центризъм не насърчава стабилния политически дебат от съществено значение за либералната демокрация. Консервативните германци отдавна се оплакват, че "имаме две социалдемократически партии". Това е напълно компетентно правителство за непретенциозни времена, но без нито една амбиция, необходима за посрещане на настъпващите огромни предизвикателства. Междувременно, тъй като двете основни партии са във властта от толкова дълго време, че това засили подкрепата за крайностите, както отляво, така и отдясно.

Всички знаят, че това е залезът на ерата на Меркел, но отнема повече време от най-епичната подготовка на Байройт за "Залезът на боговете" на Вагнер. И все пак в неотдавнашно проучване на Политбарометър повече от две трети от запитаните заявиха, че искат Меркел и нейното правителство да продължат до края на настоящия мандат, през есента на 2021 г. Разбира се, зависи изцяло от германския народ да реши, кой искат да ги управлява, но с уважение бих предложил, че това не е в най-добрият интерес нито на Германия, нито на Европа.

Меркел и нейният вицеканцлер от социалдемократите Олаф Шолц имат хитър план да надживеят дори боговете на Вагнер. Първо те написаха собствената си домашно, изготвяйки полусрочен доклад за великото коалиционно правителство, който предполага, че то се е справило като цяло доста блестящо. Второ, те си спретнаха хубав спор относно пенсиите, който завърши - изненада! - с конструктивен компромис. Сега те се стремят да получат подкрепа за приемственост на съответните си партийни конференции.

За щастие дори германската политика не е толкова предвидима. Меркел и предполагаемият й наследник Анегрет Крамп-Каренбауер ще се изправят пред критики от страна на десния претендент Фридрих Мерц. Шолц трябва да се състезава за партийното ръководство с двойка претенденти отляво. Ако социалдемократите всъщност решат да напуснат голямата коалиция, тогава ще възникнат различни възможности. Може би правителството на малцинството на християндемократи? Или "Ямайка" коалиция от християндемократи (черно), свободни демократи (жълто) и зелените. Или нови избори, вероятно водещи до черно-зелено правителство.

Каквото и да се случи, едно нещо ми е ясно: в дългосрочен интерес на Германия и Европа е да има промяна.

Европа е в абсолютен упадък, Китай и Индия са във възход, а САЩ е някъде между тях

Европа е в абсолютен упадък, Китай и Индия са във възход, а САЩ е някъде между тях

Брекзит и Импийчмънт заслепяват западните общества за по-широката картина