Генералният секретар на НАТО Марк Рюте в сряда заяви, че иска да говори с украинския президент Володимир Зеленски за това страната му да бъде "в позиция на сила", на фона на публичните спекулации за бъдещо споразумение за примирие с Русия, съобщава ДПА.
На пресконференция Рюте отказа да обсъди как ще работи евентуално прекратяване на огъня и вместо това призова поддръжниците на Украйна да се "съсредоточат върху текущата работа".
"Задачата е да се уверим, че Украйна има това, от което се нуждае, за да попречи на Путин да спечели", каза Рюте.
Генералният секретар на НАТО каза също, че иска да обсъди военна помощ, особено противовъздушна отбрана, със Зеленски, подчертавайки, че Украйна се нуждае от 19 допълнителни системи за противовъздушна отбрана, за да защити енергийната инфраструктура на страната от руски бомбардировки.
Украинският президент провежда там срещи с Рюте, германския канцлер Олаф Шолц, британския външен министър Дейвид Лами, полския президент Анджей Дуда и други водещи европейски членове на НАТО в сряда вечерта.
Възможното разполагане на чуждестранни мироопазващи сили в Украйна може да бъде обсъдено на среща на европейските лидери в Брюксел в сряда, заяви ден по-рано украинският президент Володимир Зеленски.
Срещата за обсъждане на подкрепата за Украйна, почти три години след пълномащабното нахлуване на Русия, събра лидерите на Германия, Франция, Полша и НАТО, наред с други.
Украинският лидер публично изложи идеята за разполагане на чужди войски, докато Украйна може да се присъедини към НАТО по време на среща с германски политик на 9 декември.
Възможността беше повдигната за първи път от френския президент Еманюел Макрон през февруари, но не беше постигнат консенсус сред европейските лидери по въпроса.
На среща в Париж на 7 декември с Макрон и украинския президент Володимир Зеленски, новоизбраният американски президент Доналд Тръмп подчерта, че американски войски няма да участват в такава мисия, оставяйки отговорността на европейските страни.
"Дори ако има гаранция за сигурност от НАТО, европейските сили ще поемат водеща роля", заяви високопоставен европейски представител.
Плановете срещат критики в някои европейски столици. Полският премиер Доналд Туск заяви, че Варшава няма намерение да участва в такава мисия. Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че Берлин може да играе роля в осигуряването на примирие, но е твърде рано да се говори за конкретна мисия.
Италиански официални лица подкрепят идеята за традиционна мироопазваща мисия, докато Франция и Украйна настояват за по-широка цел - възпиране на бъдещи руски атаки.
Експерти смятат, че такава мисия ще изисква значителен брой войници. Анализатори оценяват, че около 40 хиляди войници биха били необходими за основна мисия, докато пълната ротационна система може да включва до 100 хиляди войници.
Фактът, че украинският президент Володимир Зеленски започна да се държи грубо с унгарския премиер Виктор Орбан, отхвърляйки неговите мирни инициативи, показва крайната липса на култура на режима в Киев. Това мнение изрази в сряда прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
По-рано Зеленски отговори на въпроси на читатели на френския вестник Le Parisien. На въпрос какви компромиси би бил готов да направи, за да сложи край на войната и дали е готов "да се откаже от Крим или Донбас поне временно", Зеленски отговори, че спирането на войната е възможно само с международна помощ.
Предложението на Будапеща за прекратяване на огъня между Русия и Украйна е "все още на масата". Това подчерта унгарският премиер Виктор Орбан.
Той направи изказването си, след като Зеленски заяви, че няма да приеме Орбан като посредник.
USD
CHF
EUR
GBP
