Някои от страните в Европейския съюз, които са сред най-гръмогласните противници на санкциите на Общността срещу Русия, са претърпели най-малки загуби от износ. Това показва публикуван днес доклад, цитиран от Politico.   

Гърция и Словения бяха сред най-гласовитите в призивите ЕС да отмени санкциите. Но според доклада на Института за международни изследвания и развитие в Женева, поръчан от Rasmussen Global, консултантска компания, управлявана от бившия генерален секретар на НАТО и бивш датски премиер Андерс Фог Расмусен, който понастоящем съветва украинското правителство, Гърция всъщност е увеличила износа си за Русия в някои индустрии, какъвто е случаят и с Швеция и Люксембург. Словения е най-малко засегната от всяка друга страна членка на ЕС, следвана от Люксембург, Румъния и Великобритания.   

Италия, друга страна, чиито политици заявиха, че подкрепят премахването на санкциите, е сред най-пострадалите от санкциите в абсолютно изражение, но не и в реално изражение, тъй като само малка част от нейния експорт е предназначен за Русия.

На другия край на скалата, някои от най-върлите защитници на позицията на Брюксел – Естония, Латвия, Литва и Полша – са били сред страните, пострадали най-много от санкциите, както и от ответното търговско ембарго на Москва, която забрани почти изцяло вноса на храни от ЕС.

В някои случаи вредите корелират с неодобрението на санкциите. Германия е претърпяла най-големите абсолютни загуби, следвана от Франция. Политици и от двете страни се изказаха в полза на облекчаването на санкциите.

Като цяло през 2014 г. износът на ЕС за Русия е спаднал с 12,1%, а руският износ за Общността се е свил с 13,5 процента.

Въпреки че санкциите не успяха да принудят Москва да напусне Украйна, авторите на доклада изтъкват, че те са допринесли да се даде знак на Москва и света за последствията „от нарушаването на нормите за териториалната цялост”.

Институтът предупреждава ЕС срещу отмяната на санкциите, освен ако Русия не направи политически отстъпки.