Съд в Париж ще започне утре изслушване по жалба, заведена от неправителствени организации (НПО), подкрепени от 2 млн. граждани, обвиняваща френската държава, че не е предприела действия за спиране на климатичните промени, съобщава "Франс прес".
НПО-тата искат съдът да държи държавата отговорна за екологичните щети и настояват, че победата ще представлява символична стъпка в борбата за убеждаване на правителствата да направят повече по въпроса.
Международен договор, подписан в Париж преди пет години, има за цел да ограничи глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната епоха, а ако е възможно, за предпочитане е да се ограничи до 1,5 градуса.
Експерти обаче твърдят, че правителствата далеч не изпълняват ангажиментите си, а гневът нараства сред младото поколение заради бездействието, символизирано от кампаниите на шведската тийнейджърка Грета Тунберг.
Френското дело е част от нарастващия натиск на активистите за климата по целия свят да използват съдилищата срещу правителствата. През 2019 г. холандският върховен съд разпореди на Холандия да намали емисиите си на парникови газове с поне 25% от нивата от 1990 г. до края на 2020 г. след дело, заведено от неправителствена организация.
Френското дело започна през декември 2018 г., когато четири неправителствени организации обвиниха правителството в провал да намали емисиите в официална жалба, подкрепена от повече от 2 млн. души в онлайн петиция - френски рекорд.
Недоволни от отговора, неправителствените организации, включително френското подразделение на международната природозащитна организация "Грийнпийс", както френското подразделение на Oxfam, заведоха правната си жалба през март 2019 г., като поискаха изплащането от държавата на символични щети от само едно евро.
"Изпълнени сме с надежда за това изслушване и решението, което ще последва", заяви Жан-Франсоа Жулиар, директор на френския "Грийнпийс".
Жулиар каза, че иска съдът да признае, че държавата не прави достатъчно.
"Черешката на тортата ще бъде решение да се призове държавата да направи повече, за да върне Франция обратно в траекторията на Парижкото споразумение", каза той.
Въпреки че Франция се ангажира да намали емисиите си с 40 процента до 2030 г. в сравнение с 1990 г., неправителствените организации казват, че страната надвишава въглеродните бюджети, които обеща.
Те също така се оплакват от недостатъци в енергийното обновяване на сградите или развитието на възобновяеми енергийни източници, като казват, че това оказва ежедневно въздействие върху здравето и качеството на живот на французите.
Неправителствените организации са представили 100 свидетелства от хора с тяхното дело, след като са събрали повече от 25 000 онлайн.
"За мен климатичните промени - с увеличаването на честотата на природните бедствия, повишаването на температурите на морето и напредъка на крайбрежната ерозия - са реалност сега", подчертава Жан-Франсоа, производител на миди на остров Олерон в Западна Франция.
Правителството отхвърля обвиненията в бездействие, посочвайки закона за енергетиката и климата от 2019 г., който "засилва климатичните цели", като се стреми към въглероден неутралитет до 2050 г. или 40% спад в използването на изкопаеми горива до 2030 г.
В своята защита, изпратена до съда, правителството също така отхвърли искането за обезщетение за екологични щети, твърдейки, че френската държава не може да бъде единствено отговорна за климатичните промени, след като Франция представлява около 1% от глобалните емисии.
Жулиард призна, че делото може да бъде нож с две остриета за НПО-тата.
"Ако загубим, тогава ще бъде лесно за държавата да каже: "Победихме в съда, така че спрете непрестанните си искания", каза той.
USD
CHF
EUR
GBP
