Зачитането на правата на човека се е обърнало в обратна посока. Това заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, цитиран от "Франс прес".
Той призова за подновяване на Всеобщата декларация за правата на човека 75 години след подписването ѝ.
Посочвайки войната в Украйна и заплахите за правата вследствие на нарастващата бедност, глада и климатичните бедствия, Гутериш посочи, че декларацията е "атакувана от всички страни".
"Някои правителства я нарушават. Други използват бухалка", заяви той при откриването на основната годишна сесия на Съвета на ООН по правата на човека.
По негови думи незачитането и пренебрежението на правата на човека по света са "сигнал за събуждане".
Шефът на ООН отбеляза, че руската инвазия в Украйна е предизвикала най-масовите нарушения на правата на човека, на които сме свидетели днес в света, и е довела до масова смърт, разруха и разселване.
Макар че през миналия век е отбелязан поразителен напредък в областта на правата на човека и човешкото развитие, Гутериш предупреди, че в момента "вместо да продължим този напредък, тръгнахме на заден ход".
Войната на Русия в Украйна заема важно място на срещата, която ще продължи рекордните шест седмици, с призиви за единство в осъждането на действията на Москва и разширяване на разследването на военните престъпления в конфликта.
Заседанието се провежда само дни след първата годишнина от нахлуването на руските сили, което по думи на ръководителя на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк, показва, че 75 години, след като светът се е споразумял за универсалността на правата, "потисничеството от миналото може да се върне под различни форми".
Тюрк се позова на "старите разрушителни агресивни войни от една отминала епоха със световни последици, на които отново станахме свидетели в Европа с безсмисленото руско нахлуване в Украйна".
След речите на висшия ръководен състав на ООН през първите четири дни на сесията се очаква чрез видеоконферентна връзка или лично да направят изказвания близо 150 министри и държавни и правителствени ръководители, сред които външните министри на САЩ, Китай, Украйна и Иран.
Москва ще изпрати заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, за да се обърне лично към Съвета в четвъртък.
Независимо от призивите на неправителствените организации, наблюдателите смятат, че е малко вероятно да има протест, подобен на този, в който се включиха много дипломати, когато миналата година в Съвета беше излъчен видеоклип на руския външен министър Сергей Лавров.
Няколко дипломати предположиха, че може да бъдат предприети други мерки, за да изразят неодобрението си.
"Смятаме, че Русия не заслужава да седи в залата. Ще действаме по съответния начин", заяви украинският посланик Евгения Филипенко.
В дневния ред на Съвета присъстват и други неотложни въпроси, свързани с правата на човека, като ситуациите в Иран, Афганистан, Етиопия, Сирия и Израел.
През последните няколко дни от сесията, която трябва да приключи на 4 април, ще бъдат гласувани поредица от резолюции.
Една от ключовите резолюции ще бъде за удължаване на срока на разследване на високо равнище на престъпленията, извършени в Украйна след нахлуването на руските сили.
Т.нар. анкетна комисия, която вече установи, че Русия извършва военни престъпления в "огромен мащаб" в Украйна, трябва да представи изчерпателен доклад пред Съвета в края на март.
Комисията трябва да "продължи важната си работа, която е от първостепенно значение за принципите на отчетност и справедливост", заяви в петък Филипенко.
Тя посочи, че страната ѝ иска не само удължаване, но и засилване на мандата на комисията, като настоява "многото събития" през последната година "да бъдат отразени".
Има обаче опасения, че по-нататъшното укрепване на текста може да му коства гласове в 47-членния съвет, което ще намали усещането, че висшият орган на ООН по правата на човека е единен в противопоставянето си на действията на Русия.
Миналата година 32-ма членове на Съвета гласуваха "за" създаването на комисията, докато "против" гласуваха Русия и Еритрея, а 13 държави се въздържаха.
USD
CHF
EUR
GBP
