Отличаването на американския президент с Нобелова награда за мир не е принос за световния мир, отбелязва в коментар "Дойче веле".

Същественото по въпроса бе казано от самия лауреат - че той не заслужава да бъде нареден сред онези, които са променили света. Това не беше фалшива скромност, а дипломатично отхвърляне на високата награда. Обама знае най-добре от всички, че след девет месеца на власт стои с празни ръце. Вестта от Осло дойде в най-неблагоприятния момент: тя пробужда очаквания, за които наистина даде сигнал самият лауреат, но нито едно от които не е изпълнено досега.

Обама също допусна грешки

Естествено никой не може да вини Обама, че за толкова кратко време не е успял там, където предшествениците му не постигнаха нищо в продължение на години. Само че журито в Осло явно не знае какво отличава големия държавник от добронамерения идеалист: разставяне на верните приоритети, тактическо умение и усет за верния момент. Обама, на когото се залагат толкова много надежди, не е показал много в това отношение. Не само недостатъчното време и упоритата съпротива на противниците му го поставят натясно пред домашната му публика. Той самият допусна грешки, които предизвикаха блокада по редица линии.

На вътрешнополитическия фронт той пое излишен риск, хвърляйки цялата си енергия за една здравна реформа, която поляризира Америка както никоя друга тема. Така един още по-спешен проблем - защитата на климата, отиде на заден план и Обама ще се яви на срещата на високо равнище в Копенхаген така гол, както беше Бил Клинтън в Киото през 1997. А това поставя под въпрос смисъла на цялото мероприятие.

На международната арена младият президент се разпиля още от самото начало. Вместо да насочи усилията си към двете най-големи предизвикателства, Афганистан и Иран, той се впусна в далечни обещания за разоръжаване и се вкопчи в близкоизточния конфликт. А след войната в Газа и избирането на Нетаняху бе ясно, че на това поле не може да се очаква пробив. Така Обама стана домакин на една близкоизточна среща на върха, участниците в която не можаха да се споразумеят дори върху общо заключително комюнике. Още по-лошо: той бе принуден да касира искането си за пълно спиране на еврейската колонизация като условие за мирни преговори - което сега му струва по-голяма загуба на авторитет в арабския свят, отколкото можа да си спечели със своята реч в Кайро. Квитанцията за така неуспешното премерване на силите президентът получава сега и в Афганистан.

Ще приеме ли Обама наградата?

Журито в Осло вероятно е знаело нещичко за тези проблеми на Обама и е решило да му помогне. На практика обаче се получава нещо съвсем друго: тази Нобелова награда само насърчава враговете му. Нима Осама бин Ладен, Ахмадинеджад и републиканците в Конгреса ще пропуснат шанса да бламират един Нобелов лауреат?

Натискът, който американският президент се опита да създаде на различни фронтове, тегне сега върху собствените му плещи. Решението за бъдещето на Афганистан като морален авторитет става още по-трудно. Европейските правителства аплодират, за да отклонят вниманието от факта, че не направиха почти нищо, за да помогнат на американския си съюзник. Барак Обама би имал пълно право да откаже високата чест, която го очаква на 10 декември в Осло.