Приключиха президентските избори в Литва, съобщава "Ройтерс".
Избирателните секции затвориха в 20 часа местно време, като резултатите се очакват след полунощ.
Въпреки че вероятно ще се наложи провеждането на втори тур на 26 май, тъй като не се очаква нито един кандидат да спечели повече от 50% от гласовете.
Избирателната активност е 59%, най-високата от почти три десетилетия, според уеб страницата на избирателната комисия.
Проучванията на общественото мнение дават на досегашния президент, 59-годишния бивш банкер Гитанас Науседа, комфортна преднина пред останалите седем кандидати, сред които са министър-председателят Ингрида Шимоните и известният адвокат Игнас Вегеле.
Според последното проучване на общественото мнение Науседа ще получи повече от 35 % от гласовете на първия тур и се очаква да надделее при евентуален втори тур.
Вегеле, 48-годишен адвокат, който придоби известност, след като се обяви срещу задължителната ваксинация по време на пандемията, се представя като алтернатива на утвърдените политици и обещава по-прозрачно управление.
49-годишният Шимоните е консервативен политик с либерални възгледи по социалните въпроси. Тя подкрепя по-специално еднополовите партньорства, които все още предизвикват спорове в предимно католическата страна.
През 2019 г. Науседа спечели балотаж на президентските избори срещу Шимоните с 66% от гласовете.
Президентът на Литва ръководи отбранителната и външната политика, като участва в срещите на върха на ЕС и НАТО, но трябва да се консултира с правителството и парламента при назначаването на най-високопоставените служители.
Припомняме, че преобладават опасенията за сигурността, като всички основни кандидати са съгласни, че страната членка на НАТО и ЕС трябва да увеличи разходите за отбрана, за да се противопостави на възприеманата заплаха от съседна Русия.
Балтийската държава с население от 2,8 млн. души се опасява, че може да бъде следващата цел на Русия, ако Москва спечели войната си срещу Украйна, започнала с инвазия през 2022 г.
Макар че първите трима претенденти са съгласни по въпросите на отбраната, те имат различни възгледи по социални въпроси и по отношенията на Литва с Китай, които от години са обтегнати заради Тайван.
Литва, бивша съветска република, е най-големият донор на Украйна и отделя много средства за отбрана, като военният ѝ бюджет понастоящем се равнява на 2,75 % от БВП.
Очаква се в рамките на няколко седмици ръководеното от Шимоните правителство да представи предложения, които биха могли да допринесат за още по-голямо увеличение на разходите за отбрана до три процента.
Литва по-специално възнамерява да използва средствата за закупуване на танкове и допълнителни системи за противовъздушна отбрана, както и за приемане на германска бригада, тъй като Берлин планира да завърши разполагането на около 5 000 военнослужещи до 2027 г.
Никой от водещите кандидати изглежда не поставя под въпрос тези планове, но Вегеле обеща да поиска одит на отбраната, за да управлява ефективно финансите, ако бъде избран.
USD
CHF
EUR
GBP
