Раздорът на отношенията между Словения и Хърватия са в морето

Страните трябва да решават граничните спорове, преди да се присъединят към Европейския съюз, Словения и Хърватия обаче не успяват и този провал продължава да ги преследва.

От 29 декември 2017 г. в северната част на Адриатика, малки полицейски патрули се разминават заплашително в залива Пиран, където двете страни оспорват общата си морска граница, съобщава The Economist.

Националисти и в двете страни искат да не се отстъпва нито един сантиметър. Полицейски кораби заплашват да се удрят един в друг. Каквото и да се случва, този спор служи като напомняне, че членството в ЕС не гарантира напълно съгласуване и разумно решение на гранични проблеми, а в крайна сметка това не са Голанските възвишения.

Когато Югославия започна да се разделя през 1991 г. (годината, в която Словения и Хърватия обявяват независимост) тогавашната Европейска общност създава арбитражна комисия. Тя постановява, че границите на съставните републики на Югославия трябва да бъдат национални граници на новите независими държави.

Но докато външните граници на Югославия са ясни, границите на републиките не винаги са такива. Има много места, където точното им местоположение не е ясно и никога преди това не е било от значение. За независима Словения обаче местоположението на морската граница между Хърватия и Италия е от особено значение. Тя определя достъпа на Словения от крайбрежните води до международните води, които се намират в Адриатическо море.

ЕС предупреди Хърватия да не отваря отново кутията на Пандора на Балканите

Това може да засегне европейската перспектива на страните от Западните Балкани

След като се присъединява към ЕС през 2004 г., Словения блокира присъединяването на Хърватия в опит да принуди съседката си да приеме различни предложения за граници.

През 2009 г. Словения вдигна своето вето, тъй като и двете страни се споразумяха за арбитраж (и Хърватия се присъедини към съюза през 2013 г.). Но през 2015 г. след изтичане на подробности от разговорите между словенски правителствен адвокат и словенски съдия в арбитражната комисия, Хърватия изостави процеса.

Независимо от това, трибуналът продължи работата си и изнесе решенията си през юни 2017 г. за 29 острова и морската граница. Въпреки липсата на участие на хърватите, арбитражът дава на двете страни шест месеца да изпълнят решенията, период, който приключи на 29 декември 2017 г.

Несъгласието е най-забележимо в залива Пиран, който по-рано е разделен наполовина от морската граница. Трибуналът дава на словенците 80% от залива, а правителството им е заплашило да глобява хърватски рибари. Със слабо хърватско правителство в момента и с предстоящи избори в Словения, сделка е малко вероятна.

Хърватия също така има гранични спорове с Черна гора, Босна и Херцеговина и Сърбия. На 8 януари председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че няма да повтаря отново грешката, която е направена със Словения и Хърватия, и да се позволи присъединяването на страни с нерешени гранични въпроси.

А разрешаването на тези балкански разногласия няма да е лесно. Националистите от всички тези страни ще охраняват всеки сантиметър от блата и скалите, които се издигат от морето.

Като се опира на тези абсурди, чешки гражданин обяви независимата държава Либерленд в оспорвано парче земя на хърватско-сръбската граница. Също така, ЕС отказва да позволи безвизово пътуване до останалата част от Европа на 1,8 милионно Косово, отчасти и защото тяхното правителство не желае да ратифицира споразумение за границата с Черна гора.