В Стокхолм сръбският президент Борис Тадич връчи на шведския премиер Фредрик Рeйнфелд официалната кандидатура на Белград за членство в Европейския съюз.

Рeйнфелд, чиято страна е председател на Евросъюза до края на тази година, нарече събитието "историческо".

„Добрата оценка, която Сърбия получи за сътрудничеството си с Хагския трибунал, направи възможна днешната стъпка", заяви сръбският президент Тадич
По думите му 95% от страните в Евросъюза подкрепят сръбската кандидатура.

"Няма случай досега всички членки на Евросъюза да одобрят в еднаква степен кандидатурата на дадена страна. Ние не очакваме това да стане и днес, но поддържаме добри отношения с всички държави, дори и с тези, които показаха известни резерви по отношение на нашето членство", допълни Тадич.

Решението за подаване на заявка бе взето от сръбското правителство на 19 декември, след като Холандия вдигна наложеното върху преговорите вето.

Миналата седмица пък за гражданите на Сърбия, Черна гора и Македония влезе в сила гласуван от ЕС на 30 ноември безвизов режим на пътуване в страните от Шенгенската зона.

Последното разширяване на Европейския съюз бе през 2007 година, когато за членки бяха приети България и Румъния. 
През пролетта на тази година ЕС размрази договора с Белград за свободна търговия, като това се яви важна крачка по пътя на евроинтеграция на Сърбия.

На Сърбия обаче все още предстои да преодолее важни политически бариери, между които и ареста на няколко обвинени във военни престъпления лица от войната в Югославия.

Най-важният от тях се явява Ратко Младич, коментира БиБиСи. Главното обвинение срещу Младич е за геноцида над босненските мюсюлмани в Сребреница през юли 1996 година.

Другият важен издирван е Горан Хаджич, обвинен за военни престъпения в Хърватия. Ратко Младич се крие вече 14 години и въпреки редицата операции по издирването му от 2008 година, той все още не е предаден на Международния трибунал в Хага.

Също толкова години успя да се укрие и вече заловеният и предаден на трибунала Радован Караджич, чийто арест беше една от сериозните стъпки на Сърбия към ЕС.

Издирването на Младич и Хаджич се наблюдава от специална комисия към ООН, която публикува регулярно доклади. Именно на следващия доклад, който трябва да излезе през юни 2010година Сърбия възлага особено големи надежди.

Ако докладът дава положителна оценка на сръбските следователи, то страните от ЕС, и на-вече Холандия, може да смекчи критиките си към Сърбия и да позволи преминаването на преговорите за членство на следващо ниво.

Според предварителните очаквания процедурата по приемане на Сърбия за член на Европейската общност може да продължи и 4 години и повече.

Кандидатурата на Сърбия не е по-слаба в сравнение с последните две приети членки България и Румъния, коментират анализатори и посочват обаче, че позициите й са по-добри в сравнение с другите кандидатки - Турция и Македония.

Приемането на Сърбия в ЕС, допълнително ще стабилизира Балканите, според европейските политици.

Едно членство обаче няма да стане, без политически отстъпки и най-вече искано политическо покаяние от страна на Сърбия, коментира агенция Новости.
"В Европа има едно традиционно антисръбско настроение и заявката за членство не е просто заявка за влизане в този икономически блок, но и съгласие с провежданата от ЕС външна политика", пише руската агенция.

Един от откритите въпроси, по които както политици, така и анализатори избягват да говорят е как стои въпросът с Косово, като изслушванията в Международния съд в Хага вече приключиха.

Правните екипи на Сърбия и Косово представиха пред съда своята аргументация във връзка с процеса по искането на Общото събрание на ООН, а съдът има на разположение две години, за да се произнесе.