Сирия води ускорени преговори с Израел за подписване на ограничен пакт за сигурност, който да доведе до изтегляне на израелските сили от наскоро завзети територии и възстановяване на демилитаризираната буферна зона, договорена още през 1974 г. Това съобщиха пред "Ройтерс" девет източника, запознати с процеса - сирийски и израелски официални лица, военни и разузнавачи.
Вашингтон настоява напредъкът да бъде достатъчен, за да позволи на президента Доналд Тръмп да обяви "пробив" в Близкия изток по време на предстоящата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Сирийската страна настоява за прекратяване на въздушните удари и сухопътните операции на Израел на нейна територия, както и за връщане на статуквото отпреди декември 2024 г., когато израелски войски навлязоха на по-малко от 20 км от Дамаск. Статутът на Голанските възвишения - окупирани от Израел през 1967 г. и признати от Тръмп за израелска територия - засега остава "за бъдещето".
Израел обаче проявява нежелание да се откаже от последните си териториални печалби. По данни на източници, Израел дори е предложил сделка: изтегляне от Южна Сирия срещу официален отказ на Дамаск от претенции към Голан - предложение, определено от сирийски представители като "неприемливо".
Преговорите започнаха през април в Абу Даби и преминаха през Баку и Париж, но останаха белязани от липса на доверие. Обстановката се изостри допълнително след сраженията в провинция Суйда, където сирийската армия бе обвинена в насилие срещу местни друзи, а Израел оказа подкрепа на части от общността.
Западни анализатори посочват, че Израел използва вътрешните конфликти в Сирия, за да засили позициите си. Според сирийски източници и западни разузнавачи Израел е снабдявал част от друзките милиции с оръжие и дори плаща заплати на бойци - информация, която "Ройтерс"не успява да потвърди независимо.
Администрацията на Тръмп се стреми да разшири списъка на държавите, постигнали споразумения с Израел след т.нар. "Авраамови спогодби". По време на среща в Рияд през май Тръмп е дал да се разбере, че очаква Сирия да работи за мир и нормализация.
Според дипломати, сирийският президент Ахмед Шараа търси баланс - от една страна е притиснат от израелските военни действия, а от друга - не може да си позволи компромиси, които биха подкопали легитимността му в страната. В същото време надеждите му са, че ускорените разговори могат да отворят път към международна финансова подкрепа за икономическо възстановяване.
Наблюдатели подчертават, че дори ограничено споразумение - за буферна зона и прекратяване на ударите - би било дипломатически успех за Вашингтон. Но липсата на доверие, споровете около Голан и напрежението в южна Сирия правят пътя към по-широк мирен договор изключително труден.