Откакто тунизийският президент Бен Али бе принуден да избяга, мнозина арабски ръководители се питат: дали идва и моят ред?

Дали събитията в Тунис ще предизвикат верижна реакция в останалата част на арабския свят, коментира "Дойче веле".

Някои арабски страни открай време предприемат мерки за обезвреждане на социалното недоволство. Така например в Йордания крал Абдула търси "социални компенсации" за своите 7 милиона поданици. Там образователната система е образцова. Същото може да се каже и за здравната система. Само че при среден доход от 400 евро, лечението е недостъпно за мнозина. Затова много болници обещават намаления. Същевременно се работи и по въпроса за намаление на цените и разкриването на нови работни места. Тази програма струва на йорданското правителство 125 милиона евро, към които САЩ добавят още 75 милиона.

В Йордания протестите на профсъюзите и ислямистите не са прекомерни и биват толерирани от държавата. Монархията не се поставя под въпрос. Освен това апаратът за сигурност е лоялен и гарантира стабилност. Половината от гражданите на Йордания са палестинци. Те знаят много добре в какво изгодно положение са, особено като гледат какво става в съседните страни.

Сирия също се справя добре. Дамаск отпуска субсидии за своето 20-милионно население, защото въпреки скромния икономически растеж, всеки четвърти сириец живее под границата на бедността. Полицията, армията и тайната служба на президента Асад държат положението под контрол. Сирийците подкрепят съпротивителната политика на своя ръководител към Израел и си искат обратно Голанските възвишения, окупирани от израелците през 1967. Те реагират с облекчение на предпазливото отваряне към Запада, символизирано тази седмица от завръщането след шест години на американския посланик в Дамаск.

Как сирийското правителство си обяснява станалото в Тунис? Според Дамаск причината за случилото се е прекалено голямата зависимост на страната от Запада.

А какви са настроенията в арабските страни в района на Персийския залив? Те също не се страхуват от безредици като тунизийските. Те имат достатъчно петрол и пари, за да осигурят благосъстояние на своите граждани, така че от Кувейт през Катар до емиратите не може и дума да става за протести. Работниците, които вършат черната работа в шейхствата и живеят в жалки условия, идват от Югоизточна Азия и остават безгласни.

С една дума: арабският свят следи внимателно събитията в Тунис и изразява подкрепата си за хората там. Но това не означава, че предстоят подобни развития в Аман, Дамаск или Кувейт.