Стратегията на Путин интегрира средиземноморския театър в европейския фронт, напредъкът в Сирия благоприятства ударите в Украйна, с подкрепления, изпратени в Източното Средиземноморие от началото на настоящата офанзива.

Това коментира Жан-Пиер Филиу пред le monde. Анализите на продължаващата руска офанзива в Украйна като цяло я определят като продължение на различните актове на сила, извършени от Кремъл в неговата постсъветска среда.

Въпреки това е възможно да се разшири перспективата към сирийския или дори средиземноморския "театър". Именно там Владимир Путин се възползва в най-голяма степен от липсата на решителност на Съединените щати и техните европейски съюзници, което може само да го насърчи да заеме войнствена позиция спрямо Киев, посочва Филиу.

Барак Обама така и не разбра, че е потопил в Сирия голяма част от възпирането на Съединените щати срещу Русия, защото остана пленник на визия, различаваща "стратегическия" европейски театър от средноизточния "тактически".

Неуспехът му през август 2013 г., когато той отказа да приложи собствените си "червени линии", след химическата бомбардировка на Башар ал Асад на бунтовнически предградия на Дамаск, убеди Путин, че Вашингтон няма да реагира сериозно на инвазията в Крим, започната шест месеца по-късно, според анализатора.

След като анексирането на тази украинска провинция, Кремъл се обърна към сирийския проблем, този път с директна намеса, в подкрепа на режима на Асад от септември 2015 г. Кремъл се възползва от тази офанзива, за да разшири в Сирия своята организация в Източно Средиземноморие, бившата морска база Тартус сега се допълва от въздушна база близо до Латакия.

Руският държавен глава също се възползва най-много от нарастващото напрежение около Сирия между Турция и останалата част от НАТО.

Докато Анкара дълго време се смяташе за "южния стълб" на атлантическия алианс, НАТО внимаваше да не реагира на многократните нарушения на турското въздушно пространство от руски самолети. Президентът Ердоган напразно осъди подобно "отпускане", преди да реши да се справи директно с Москва и да изостави сирийските революционери през декември 2016 г.

*Така създаденото партньорство позволи на Кремъл да консолидира контрола на Асад над две трети от сирийската територия, докато Турция завзе гранични анклави в Сирия.

Според Жан-Пиер Филиу Кремъл не само подкопа западните стратегически позиции в Сирия и Либия, за да укрепи по-добре позицията си в Източна Европа. Москва наистина е разработила и се е научила да владее маневри в Сирия, вярно несложни, но които гарантират, че тя запазва инициативата срещу западния лагер, който винаги е в отбрана и често е разделен, смята анализаторът. Очевидно Путин е стъпил здраво на двата си крака, единият европейски, другият средиземноморски, докато определените му противници поддържат шизофренията на оперативното разграничение между Украйна и Средиземноморието, допълва той. Кремъл не се притеснява от подобни ригидности, след като изпрати своя министър на отбраната в Сирия само девет дни преди нахлуването в Украйна. Това пътуване очевидно имаше за цел да осигури стабилността на руската система в източното Средиземноморие, малко преди офанзива, която генералният щаб вече беше планирал на европейския фронт. На 25 февруари Башар Асад също пожела да поздрави руския си колега за това "поправяне на историята и това възстановяване на международния баланс след падането на СССР".

Но планирането на Москва несъмнено не се ограничава само до Сирия, то взема предвид възможните опорни точки в Източна Либия. Докато световното внимание е фокусирано върху Украйна, Русия може вече да подготвя следващия удар, вече не на Изток, а в Южна Европа.

Този катастрофален сценарий на този етап може да изглежда нереален, освен ако не си спомним, че това, което доскоро изглеждаше немислимо в Украйна, се разгръща пред очите ни, изтъква Филиу.