Иранските власти все пак ще изпълнят смъртната присъда на Сакине Мохамади-Аштиани, обвинена в изневяра и участие в убийството на мъжа си, съобщи СиЕнЕн.
Припомняме, преди седмици съд в Иран потвърди наказанието на 43-годишната жена. Все още обаче не е ясно по какъв точно начин ще бъде изпълнена смъртната присъда.
Според Шериата обвързаните с брак граждани на Иран подлежат на екзекуция чрез замерване с камъни, ако бъдат уличени в изневяра. Тъй като властите спряха присъдата за прелюбодеянието, но оставиха тази за убийството, много е вероятно наказанието да бъде изпълнено чрез обесване.
Според близък на семейството на осъдената Аштиани може да бъде убита още днес.
СиЕнЕн посочва, че пред съда иранката призна, че е изневерила на мъжа си. Тя обаче категорично отрече да е убила съпруга си. По думите на Аштиани тежкото престъпление е извършено от мъж, който е задържан за други криминални прояви.
Делото срещу Аштиани, майка на две деца, предизвика бурни протести в западните държави. В подкрепа на иранката застанаха много известни личности, сред които и съпругата на френския президент Карла Бруни-Саркози.
Силно безпокойство за съдбата на Аштиани изрази и държавният сеткретар на САЩ Хилъри Клинтън. Тя добави, че Вашингтон настоява иранските власти да спрат незабавно всички планове за екзекуцията на осъдената.
12 без 2
на 04.11.2010 в 16:42:02 #169Остави чужди мисли на чужди последователи и критици, аз искам да видя твоята собствена убеденост в правотата ти, а не папагалските ти повторения на нещо, взето от книгите на преднамерени противници. Една жива беседа го предполга, а не отпратките към уикипедията или изместването на темата!
12 без 2
на 04.11.2010 в 16:38:26 #168Изброените автори не са философи на науката, или поне са единствено аналитични философи, британци, за които се спори дали изобщо имат кръвта да бъдат философи и съответно - да бъдат причастни към критическо и феноменологично направление. Не виждам нито едно френско или немско име сред изброените и това е доста симптоматично. Фройд изобщо не знам защо е там - даже самият ти интуитивно си се разколебал, понеже Фройдовият метод изобщо не подхожда на твоя натюрел - той е психоанализ и изхожда от дискретния наблюдател, докато ти си твърд привърженик на панотптизма! Що се отнася до Кантовата философия на морала - да, моралът е автономен, докато религията е хетерономна. Моралното решение не винаги е продиктувано от задължителен характер, понеже моралното действие може да бъде продиктувано и от лична отговорност. Няма нищо по-автономно на света от личността, която свободно и отговорно мисли, планира и действа. Дори науката в дисциплинарния й и униформен вид, който изповядваш, е по-далечна на свободата, и следователно по-хетерономна от морала!
boris
на 04.11.2010 в 16:38:25 #167ot4eto -------------------------- Бихте ли ми отговорили на последният ми пост моля.
ot4eto
на 04.11.2010 в 16:36:36 #166До 12 без 2, нищо не съм разбрал или вие си преиначавате за да съвпаднат фактите с мнението ви? Още веднъж ви казвам - това не са мои думи, ако не ме смятате за авторитет, а на негови ученици, последователи и критици. Защо според вас той пише Критика на практическия ум ??? Я пак ?
12 без 2
на 04.11.2010 в 16:31:30 #165отче, нищо не си разбрал от Кант и само го изопачаваш. Аподиктичната самодаденост на трансценденталната аналитична аперцепция и аналитичните положения на чистата математика Кант без илюзии приема за базов консенсус, който се дължи на мистиката - нарича ги априори. Априорната способност на чистия разсъдък обяснява как е възможна чистата математика. Априорната способност на чистия разум критикува всеки възможен принцип на причинността, който би могъл да се постави над логическата необходимост. Самата логическа необходимост няма естествен произход. Антиномиите на чистия разум нямат аналитично решение. Трансценденталната диалектика установява, че опитите за решение от гледна точка на научния универсализъм са философски опровержими. Няма априори верни (сиреч сами по себе си) синтетични положения, разсъдъкът, макар и свободен да извежда синтетичен ред апостериори, е несамодостатъчен в достоянията си. Напр. няма абсолютна необходимост, след като разсъдъкът случайно и обстоятелствено избира темата. Заедно с това няма и чиста същност (свобода) без изява в границите на трансценденталната естеза.
boris
на 04.11.2010 в 15:48:52 #164ot4eto ---------------------------- А би ли ми отговирил на последният пост?
ot4eto
на 04.11.2010 в 15:44:08 #163Оставих ви сами за няколко часа и виждам че пак сте наредили, неверни твърдения до комични грешки. Моля ви, задължително трябва да попълните празнините в образованието си. Твърдите че сте чели Кант а го цитирате грешно. Например кант смята че 5+7=12 е синтетично априрори решение, един вид интуитивна, мистична даденост. Това му е крайъгълен камък на цялата му философия, в същия момент знаем че 5+7=12 не е нищо подобно. Това е просто аналитическо решение. Дори учениците на Кант го критикуват за това. Заменете числата с точки или тирета с еднакъв брой от двете страни на уравненеито и ще получите същото решение от двете страни на уравнението. Решението е чисто аналитично, по същия начин по който А=А. И това не са мои думи, ако смятате че ми липсва някакъв авторитет. Защитавайки неспособноста на рационализма да постигне сигурност с изключения на някакви мистериозни решения, които нарича синтетични априори, той казва че с помоща на чистия разум може да се категоризират всички абстрактни логически изовди. Тази философия претърпява пълен неуспех, защото с помоща на тази логика може да се докажат напълно противоречащи си неща. Може да се каже с еднаква сигурност че пространството е ограничено и че то е безкрайно, че човешката свобда на избор съществува и не съществува, че има Бог и че няма Бог. С две думи, блестящ пример за провалена логика. Дори помня че се опитваше да употреби инструментариума логическия рационал за да отрече логическия рационал ?!?!?! Философията на Кант е фундаметално грешна и съвремената философия, с малки изключения на разни нео-платонисти, показва ясно това. Просто не сте чели. Ако изключим критиката, аз уважавам дълбочината на философията на Кант, тук няма какво да кажа. Според мен той е добър пример за всеки начинаещ философ, но трябва да се подхожда към него критично и с отворен ум. Факт е, че е повлиял изключително много на западната философия, особено през 19ти век. Тук няма спор. Това обаче не ме превръща на негов пленик и съзерцател като вас. Човек не трябва да става роб на авторитетите, защото всеки греши. Например критикуват Кант отказва да се изправи пред реалността облягайки се на свръх скептицизма (известен с грешното определение феномените като субективизъм, което той адресира в по-късните си трудове. Той дори самия знае че е грешка) 2) Неправомерното подчертаване на егото, определяйки морала като абсолютен и автономен, което няма нужда да обяснявам защо е грешно 3) Обявява перфектността на волята, използвана по късно от Хитлер като аргумент за волята за власт. Със сигурност пропускам нещо, чел съм го преди 15 години, а и не е лесен за четене. Мнението ми е повлиянно от модерната философия и от учениците на Кант, където съм прочел тези неща. Сега 2 месеца ще го прочета и ще видим как ще си променя мнението. Любопитен съм. Така господа, време е да се изправите пред природата на реалността (неприятна за някои). С какво да ви помогна? Какво ще кажете за: философия: Бъртранд Ръсел, Алфред Айер, Джон Финдли, Джон Дюи или Емил Дюркем или други прагматици, Виктор Стингър, Ърнест Нейджъл, Антъни Флу, Майкъл Мартин. Когнитивна наука: Уорън Мак-Калок и Уотър Питс, след тях Фон Нойман и Тюринг, след тях задължително Марвин Мински!, Даниел Денет, Сам Харис и Ерик Кандел Психология: Зигмунд Фройд, въпреки че може и да го пропуснете, въпреки че трудовете му имат и фолософска стойност. Преди всичко - Стивън Пинкър! Той ще ви покаже как модерната наука е заличила три от догмите на философията - емпиризма, романтизма и дуализма. Наука: За произхода на видовете - от вие знаете кой. Име което не смеете да споменете на глас
. Ричард Докинс (нямам предвид книгите му за атеизма, а тези за еволюцията)
Не е зле да си опресните познанията относно научния прогрес и по специално - откритията свързани с ДНК, с неврологията и участието на гените в поведението. Препоръчвам ви да погледате лекции в гуугъл на ютуб. В момента върви серия от лекции за Квантова биология, където експериментално показват как микротубулите имат краткосрочна памет и могат да правят изчисления на принципа на топографски квантов бит. Говори се и за локализация на съзнанието, въпреки че според мен е още много смело да се говори за това.
12 без 2
на 04.11.2010 в 13:55:57 #162Или, аналитичните постулати в емпиричната наука са не "израз на самата обективна реалност", както мислят повечето неизкушени от философска рефлексия позитивисти, а само идеално въобразени интерпретативни схеми, задаващи условията за обективност на природата сама по себе си (или ако щете - за дисциплинарно конструиране на реалност "извън нас"). Разминаванията в полза на синтетичните положения само извикват задълбочаващите корекции около налагащия се схематизъм на разсъдъка (и особено в техниката и икономиката) - тъкмо в това е разковничето природата (а днес вече и обществото) все повече да става мерна, укротена, податлива на видоизменяне и контрол от черните ангели на нерефлектиращата се формалната рационалност, гордо наричащи себи си "учени".
12 без 2
на 04.11.2010 в 13:43:37 #161Емпиричната наука се крепи на чистата математика на количествата. Такава обаче няма реално извън допусканията на въображението. Ето в това е революцията в теорията на познанието, направена от Кант - че първи го казва ясно и със съответната обосновка и терминология! Един Робърт Пърсиг постави въпроса възможна ли е изобщо математика на качеството - разбира се, този въпрос не може да се постави иначе, освен литературно... понеже дори и в тоя случай такива като отчето и Томов са на своя ПОСТ и директно засилват автора на тоя критицистки въпрос директно към лудницата (ако бехме във времената на Инквизицият и н кладата щеше да гори). Отговорът в литературен контекст можете да прочетете в книгата на Пърсиг "Дзен и изкуството да се управлява мотоциклет". Една тънко иронийна пародия впрочем не само на "учените-емпирици", но и на американската действителност десетилетия преди да се появи филма "Форест Гъмп".
12 без 2
на 04.11.2010 в 13:29:17 #160Разсъдъкът би могъл да си избира цял живот теми, които нямат нищо общо с науката. При това няма как да накарате разсъдъка да има световното цяло извън темата си, извън избора си, извън обстоятелствено наложенат си познавателна мяра. Остава само да си въобразявате, че някой доброволно би избирал само научното обяснение на света, при все че то се случва като всичко останало, и темата му по никаква "естествена" необходимост не е тема на съзнанието априори!
12 без 2
на 04.11.2010 в 13:25:23 #159Ми много просто е: 2 (ябълки) + 2 (круши) = 5 вейки. Кое е невярното в това синтетично положение?
И особено при условие, че ябълките и крушите са дървета... 
boris
на 04.11.2010 в 13:18:32 #158Можете ли да ми докажете по какви причини смятате, че ако имаме едно множество от елементи и към него прибавим друго множество от елементи, то в полученото ново множество "ще съдържа всички елементи на А и всички елементи на В и никакъв друг елемент". ? В частнията случай 2+2=4? Или ще ми отговорите че съм тъпак и не виждам очевидното? Или ще ми отговорите, че сте го приели на юнашко доверие за да има математика? Или ще ме изненадате с доказателство?
12 без 2
на 04.11.2010 в 13:11:48 #157Как фикционизмът на трансценденталната способност за въображение, при сблъсъка с нагледа, конструира природата - ето с това се занимава Кант в своята аналитика, и то няма нищо общо с вашата изначална догматична вяра в авторитета на "обективната реалност" извън вас, която едва ли не сама си налагала истината (напук на критериите) и мерните единици...
12 без 2
на 04.11.2010 в 13:07:14 #1565 + 7 = 12 е аналитичен постулат в математиката, една впрочем фикция на чистото количество, в която вие пак впрочем вярвате, макар никъде реално да няма такова в емпиричната реалност, освен във въображението ви. А Кант е дал примери с априорно-синтетични съждения, за които чистата математика е само ориентационна схема, но не и непосредствен израз на състояния на нещата в опита.
12 без 2
на 04.11.2010 в 13:03:01 #155Кант е точно стожер на модерната философия - времетраенето на последната е от 17. до края на 19. век, условно погледнато. Некласическата западна философия е от Шопенхауер до, условно казано, Витгенщайн и постпозитивистите. Постмодерната философия, драги ми отче, ако наистина сте я чел, съвсем ще ви отчая. Там изобщо не жалят такива като вас (справка - Дерида, Дельоз, Лиотар, че защо не даже Иля Пригожин, който е съвсем наукообразен). Вие с какво ще ни изненадате?

boris
на 04.11.2010 в 12:48:42 #154ot4eto ---------------------------- Аз също ще се включа, бихте ли препоръчали някои заглавия?
ot4eto
на 04.11.2010 в 12:18:35 #153Томов, ще ви помоля да се държите по-възпитано. Какво искате да говорим за квантовата физика? До 12 без 2, странно, Кант бог ли е? Или да перефразирам, може ли Кант да сгреши? Очевидно че го приемате за някакъв вид божество, при положение че неговите трудове са изпълнени с грешки и противоречения. Чел съм два труда на Кант, преди 15 години. Признавам си позабравил съм го. Наблягам на по-нови неща, и колкото и неприятно ми е да го кажа, Томов е прав, трябва да прочетете. Помня една от най-извесните му грешки за 5+7=12. Което е аналитичен постулат той го определи като синтетично предварително решение. Което очевидно е грешен аргумент. Хайде да направим експеримент. Знам че не обичате експериментите от страх че може и да грешите, но да опитаме. Аз прочитам 2 месеца всичко което намеря за Кант,а ви ще ги прекарате в четене на модерна философия и ще се информирате за научните постижения. Това последното е защото забелязах че използвате грешни аргументи, вече решени от науката, като основи на тезите си и изпадате в смешни ситуации. Може би ако познавахте по-добре какво човечеството е открило за света, нямаше да правите тази грешка. И ще видим в края на експеримента кой ще промени светогледа си.
Не се безпокойте, болката от изгубения спор ще бъде заменена от удоволствието от новите знания които ще добиете.
12 без 2
на 04.11.2010 в 12:01:38 #152Томов, Кант никога не е изпробван в обществено-научната практика, и няма как, него само единици го разбират, а как можеш да приложиш, и още повече - да преодолееш нещо, без да го разбереш? Ако познанието и практиката бяха се настроили по Кант, изобщо нямаше да сме свидетели на това, на което сме свидетели, понеже нямаше дотам отчаяно да споделяме емпирично ориентиран научен консенсус. И Кант не е само 18. век, цялото посткантианство, цялата феноменология, целият екзистенциализъм, биха били немислими без Кант! Аз нямам повече какво да казвам по темата - считам, че и трактат да напиша тука, който не е готов в своята цялост, пак нищо няма да поеме... все пак, ако някой има съществен и конкретен въпрос, може да ме пита!

boris
на 04.11.2010 в 11:50:46 #151Томов Борис, дете мое, каква е позицията ми че да крещя като я критикуваш? Дал ли съм позиция? Бе ти май живееш в някакъв измислен свят. Всяка твоя дума го потвърждава. Тук земята вика Борис, чуваме ли се? -------------------------------------------------------------- О извинявайте, аз си мислех че се включвате в спора и заемате позицията на Отчето, защото похвалихте доводите му. И за това. А фамилиарният тон също може да си го спестите.
Томов
на 04.11.2010 в 11:46:57 #150До 12 без 2, спорили ли сме? забравил съм. но съдейки по това че вие още помните и ми говорите за бой, издава неща които на глас не искате да си ги признаете. Знам че още ви боли.
Съвет, излезете от 18ти и влезнете в 21 век като прочете нещо по-модерно от Кант. Трагично изостанали сте от времето си.
Борис, дете мое, каква е позицията ми че да крещя като я критикуваш? Дал ли съм позиция? Бе ти май живееш в някакъв измислен свят. Всяка твоя дума го потвърждава. Тук земята вика Борис, чуваме ли се?