Ударите по компоненти на руската система за предупреждение за ракетно нападение са доста неочаквано развитие на войната в Украйна.

Подобни удари не влияят пряко върху хода на военните действия - но повишават нивото на ескалация на конфликта и усложняват международната обстановка.

За това предупреждава в коментар руската редакция на Би Би Си.

На 26 май безпилотен самолет падна в близост до радиолокационната станция "Воронеж М" (РЛС), разположена в град Орск в Оренбургска област. За свалянето на дрона съобщиха и руските агенции, но те не уточниха каква може да е била целта му.

Според про военните телеграмни канали "Военен информатор" и "Рибар" дронът вероятно е бил насочен към радарната станция "Воронеж-М" в село Горковское край Орск.

Два дни по-рано, на 24 май, в интернет се появиха съобщения, че украински безпилотни самолети са повредили друга радарна станция, Воронеж-ДМ, в Краснодарския край, като в социалните мрежи се появиха снимки на повредената станция (Би Би Си не може да потвърди автентичността им). Няма информация за това колко сериозни са щетите.

Още по-рано, на 17 април, според различни източници, безпилотни летателни апарати са атакували радарната станция 29B6 Container, разположена в град Ковилкино в Мордовия. Някои източници твърдят, че станцията е била изведена от строя.

Общото между тези три удара е, че атакуваните станции са такива, които наблюдават въздушното пространство на много голямо разстояние. Те са част от руската Система за предупреждение за ракетно нападение (СУРП) и имат за задача да проследяват изстрелването на балистични ракети - основното и най-опасно средство за пренасяне на ядрени бойни глави.

Контейнерната станция в Мордовия се различаваше от тази във Воронеж по това, че контролираше въздушното пространство на дълбочина три хиляди километра, но най-важното беше, че беше насочена на запад, към Европа.

Руското министерство на отбраната твърди, че "Контейнер" може да проследява не само балистични цели на голяма височина, но и аеробалистични цели - крилати ракети и самолети, включително такива, които са създадени по технологията "стелт".

Ето защо този конкретен удар изглеждаше повече или по-малко логичен за ВСУ в навечерието на получаването на западни изтребители.

Но "Воронеж М" в Оренбургска област и "Воронеж ДМ" в Краснодарския край, макар да имат обсег на действие до шест хиляди километра, не контролират въздушното пространство, в което биха могли да се появят заплахи за руски обекти, свързани с Украйна. Въпреки това, ако бъдат повредени или изведени от строя, тези съоръжения биха отслабили ядрения щит на Русия.

Нещо повече, подобен удар, ако е успешен, би могъл да засегне международната стратегическа стабилност и да навреди на всички държави - прозрачността и предвидимостта са много важни стабилизиращи фактори при ядреното възпиране, при което всички участници се държат взаимно на мушка със стратегическите си сили. Винаги е по-добре, ако потенциалният противник с ядрени оръжия е спокоен и уверен в собствената си сигурност, отколкото когато нервничи в неведение.

Ярък пример за това, че е важно тази система да работи безотказно, е историята на Станислав Петров, дежурен по системата СУРП, който не се доверил на един повреден компютър.

Наземните станции не са единственият компонент на СУРП, съществува и космическата система "Купол", която също проследява изстрелванията, но наземната радарна мрежа е по-важна.

Ако ВСУ наистина стои зад тези удари с дронове, Украйна може да получи някакъв резултат на фронта - подобни съоръжения са доста ценни за Русия и ако опасността за тях сега е станала толкова очевидна, противовъздушната отбрана на всяка такава станция вероятно ще бъде засилена.

А е напълно възможно ЗРК за нейната защита да бъдат взети от друго, важно за Украйна направление - ако някъде има приток, то със сигурност някъде ще има и отлив.