Унгария няма да екстрадира украинските граждани, които бягат от наборната военна служба.
Това заяви във вторник вицепремиерът на Унгария Жолт Шемьен, цитиран от Hungary Today.
Така той коментир съобщенията в местните медии, че Австрия също е отказала да екстрадира украински укриватели, а Полша, напротив, е започнала да ги предава на Украйна по искане на Киев.
"Ние не провеждаме разследвания срещу никого от украинските бежанци, за да разберем дали са били призовани за военна служба. Унгария не ги екстрадира в Украйна", цитира вестник Hungary Today думите на вицепремиера.
Шемиен увери, че "всички украински бежанци могат да се смятат за свободни хора в Унгария и самостоятелно да решават дали да останат в тази страна, да отидат на Запад или да се върнат обратно". "Всички бежанци от Украйна могат да се чувстват сигурни в Унгария. Ние няма да предаваме нито тях, нито техните данни на никого", подчерта зам.-ръководителят на правителството.
Според унгарските власти през последната година и половина над един милион украински бежанци са пресекли границата на тази страна. По-голямата част от тях са заминали за други страни от Европейския съюз (ЕС).
Припомняме, че Унгария често взима страната на Русия в конфликта.
Западът трябва да даде на Русия гаранции за сигурност и да забрани на Украйна да се присъедини към НАТО, каза високопоставен унгарски министър в началото на септември в коментари, които вероятно допълнително обтягат и без това нестабилните отношения на Будапеща с Киев.
Думите му повториха коментарите на унгарския премиер Виктор Орбан, че Западът "трябва да сключи сделка с руснаците относно новата архитектура на сигурността, за да осигури сигурност и суверенитет на Украйна, но не и членство в НАТО". Той също така каза, че Украйна няма шанс да спечели войната. През юни Орбан каза, че Киев "вече не е суверенна държава" и финансово "не съществува", което предизвика гняв от украинските власти.
От 2018 г. Унгария блокира участието на Украйна в срещи на министерско ниво на НАТО поради твърдения, че Киев дискриминира унгарските етнически малцинства, като ограничава правата им на образование на родния им език.