Урсула фон дер Лайен е на обиколка в Западните Балкани

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започна обиколка в страните от Западните Балкани, за да събере подкрепа за блока и да се увери, че историческото буре с барут на Европа няма да избере страната на Русия или стратегическия съперник Китай в света на геополитиката, предава Associated Press.

По време на бързата си обиколка в шест държави Урсула фон дер Лайен направи спирка в петък в Сърбия, считана за най-важната нация в региона, която не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия заради нахлуването в Украйна.

Фон дер Лайен каза, че поради войната, която предефинира пейзажа на сигурността в Европа, е от "изключително важно" ЕС да инвестира допълнително в Западните Балкани.

"Позволете ми да Ви уверя, че Европейският съюз е и ще остане най-важният политически и икономически партньор на Сърбия", каза тя по време на посещение на газовия конектор, свързващ Сърбия и България.

След като обяви в четвъртък подкрепа от 500 милиона евро за подпомагане на страните от Западните Балкани в разгара на енергийната криза, подхранвана от войната в Украйна, Фон дер Лайен обеща 165 милиона евро безвъзмездни средства за Сърбия.

Години наред 27-членният ЕС води сложна политика за Западните Балкани: опитвайки се да привлече страните от региона като съюзници и в същото време да ги държи на една ръка разстояние, тъй като техните по-слаби икономики и политически институции далеч не са готови да се интегрират безпроблемно в блока.

Резултатът обаче е разочарование за нациите от Западните Балкани, понякога граничещо с отчуждение. А руската агресия в Украйна на 24 февруари само направи нещата още по-сложни и същевременно по-спешни.

Регионът, в който се намират Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, отдавна е политическо, а понякога и реално бойно поле за световните сили. Стрелба в Сараево през 1914 г. поставя началото на Първата световна война, която разваля империи, преначертава карти и в крайна сметка води до избухването на Втората световна война, след която Съединените щати и Съветският съюз се появяват като суперсили.

С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. се разпадна и Югославия, доминиращата сила в региона. Това отприщи опустошителни войни през 90-те години, в които загинаха над 130 000 души, разселиха милиони, съсипаха икономиките в региона и породиха етническа омраза, която продължава и до днес.

Въпреки че ЕС е най-големият инвестиционен и търговски партньор в региона на шестте държави, Фон дер Лайен я чака сложна задача в Белград, където президент Александър Вучич управлява от 10 години, като непрекъснато увеличава правомощията си и се явява проводник на руското влияние.

Линията на Сърбия спрямо Москва предизвиква недоволство у мнозина, особено след като Вучич отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия.

"Сърбия трябва да засили усилията си за привеждане в съответствие с позициите на ЕС", каза еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи.

Фон дер Лайен каза, че Сърбия е една от най-напредналите страни по европейския път, но настоя, че е важно страната да се присъедини към външната политика на ЕС.

"Присъединяването към Европейския съюз в крайна сметка означава споделяне на същите ценности, същите посоки в геополитическите решения", каза тя, говорейки пред Вучич. Искаме да разчитаме на Вас, на Сърбия, като на надежден партньор.

Въпреки помощта от ЕС, последните проучвания сочат, че подкрепата за интеграцията на Сърбия в ЕС е намаляла след началото на войната в Украйна. Проучванията показват, че само около 30-35% от анкетираните сега подкрепят присъединяването към ЕС, в сравнение с 57% от правителствено проучване миналата година.

Сърбия трябва да засили усилията си за съответствие с ЕС, включително санкции

Нормализиране на отношенията Сърбия-Косово са жизненоважни за тяхното бъдеще и за мира на целия регион

Някои обвиняват за това проруската линия в сръбските медии, която подклажда антизападните настроения. Освен това има опасения на Запад, че руското влияние ще засегне и балканските съседи на Сърбия, особено чрез етническия сръбски сепаратистки лидер Милорад Додик в Босна.

Докато няколко балкански нации имат важни исторически връзки с Русия в продължение на векове, това не може да се каже за Китай. Докато азиатската мощна компания разширява влиянието си по целия свят, тя достигна и до нации като Сърбия и Черна гора.

"Китайските заеми са основният външнополитически инструмент на Пекин за укрепване на неговите позиции в региона", се казва в проучване на Европейския парламент. Тези заеми имат клаузи, че ако заемите не могат да бъдат изплатени, "Китай може да поиска политически услуги или да упражни неблагоприятни договорни клаузи, като изземване на активи или дори земя".

Китайски компании са участвали в изграждането на пътища, мостове и други големи инфраструктурни проекти в Европа и другаде, които са финансирани чрез китайски заеми. ЕС предупреди, че китайските компании и банки подхранват корупцията в и без това нестабилните Западни Балкани, защото сключват сделки между държави без конкуренция.

В Сърбия китайски компании сега притежават най-голямата стоманодобивна фабрика, медни и въглищни мини и строят пътища и мостове.

Сред най-противоречивите китайски проекти в Западните Балкани беше част от магистрала, свързваща адриатическото крайбрежие на Черна гора със сръбската граница, която беше далеч извън възможностите на малката нация.

Черна гора взе заем от 944 милиона долара през 2014 г., но по-късно не успя да го изплати, тъй като строителството се проточи и се натрупаха дългове, които хвърлиха страната във финансова криза. Балканската страна с население от едва 620 000 души в крайна сметка сключи сделка с една френска и две американски банки за преструктуриране на китайския заем и вече направи първото си плащане по дълга. Първата част от магистралата беше открита тази година.

Черна гора гони 28 чужди граждани по шпионския скандал

Групата включва бивш посланик в Черна гора на съседна Сърбия