Върховният съд на Норвегия отхвърли възражение от природозащитни групи, опитващи се да спрат проучванията за петрол в Арктика, след историческа битка за ангажиментите на страната в областта на климата, предаде "Франс прес".

С гласуване 11 на 4, Върховният съд отхвърли аргумента на две организации - "Грийнпийс" и норвежкия клон на "Млади приятели на Земята", които настояха, че предоставянето на 10 лиценза за проучване за петрол в Баренцово море през 2016 г. е противоконституционно.

Позовавайки се на Парижкото споразумение за климата, което има за цел да ограничи до 2100 г. глобалното затопляне до по-малко от два градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната епоха, природозащитниците се аргументираха, че лицензите за петрол нарушават член 112 от конституцията на Норвегия, който гарантира правото на всеки на здравословна околна среда.

Исковете им вече бяха отхвърлени от две съдебни инстанции и надеждите бяха окончателно разбити от Върховния съд, който произнесе присъдата чрез видеоконференция.

Мнозинството от съдебния състав се съгласи с активистите, че член 112 е релевантен, ако държавата не изпълни своите климатични и екологични задължения, но те не смятат, че той е приложим в този казус.

Съдът също така прие, че предоставянето на разрешителни за петрол не противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, отчасти защото те не представляват "реален и непосредствен риск" за живота и физическата цялост.

"Възмутени сме от това решение, което оставя младежта и бъдещите поколения без конституционна защита", подчерта Тереза ​​Хюгстмир Вой, ръководител на "Млади приятели на Земята" в Норвегия.

"Върховният съд избира лоялност към норвежкия петрол над нашите права за поносимо бъдеще", изтъкна още тя.

Преди решението на Върховния съд "Грийнпийс" лансира идеята да отнесе делото до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Природозащитната организация определи казуса като "исторически", който може да повлияе на бъдещата петролна политика на Норвегия, която е най-големият производител на въглеводороди в Западна Европа.

Този казус също така следва глобална тенденция, при която климатичните промени се появяват все по-често в съдебни дела.

В Холандия през 2019 г. на държавата беше наредено да намали емисиите си на парникови газове с поне 25 процента преди 2020 г., след като дело беше внесено в най-висшия съд в страната от екологичната група Urgenda.