Първо, при учредяването на Екзархията. Както знаем, тя е нещо като "България в проект". В първата "демо версия" на Екзархията от македонските предели Н. В. Султанът включва само Велешка епархия. За останалите трябва да се провеждат плебисцити - според турската "демократична терминология" - истилямлъци.

Има доста данни, че непосредствено след 1870 г., македонците са били със сериозното съмнение, че сме ги изтъргували или че ще ги изтъргуваме на Вселенската Патриаршия (тоест - на гърците) срещу официалното признаване на Екзархията и съответно - вдигане на схизмата.

За същото впрочем правят внушение и пропагандаторите на католицизма, при това с видим успех.

Втората голяма вълна на унията идва точно в Македония, веднага след даването на фермана за Екзархията. Католическата пропаганда в този момент си изиграва картите доста умно и успява да привлече изцяло на своя страна "титуляра" на Екзархията в Солун - дядо Нил и да си спечелят симпатиите на фигури като Натанаил Охридски.

Затова и след като урежда отвеждането на първия архипастир на католиците униати у нас - дядо Йосиф Соколски в Русия, където не го пускат от Киевско - Печорската лавра и след Освобождението, Петко Славейков хуква към Македония да оправя гноясалите проблеми на нашата Света Българска Екзархията и най-вече - да тушира в максимална степен подозренията на македонските българи.

Знаем, че като един от най-ярките български националисти, дядо Петко е бил готов да изпрати човек на доживотно заточение в Русия и да направи какво ли още не, само да запази Македония в българските предели. Нали и вестникът му се нарича "Македония" ?

Запазена е значителна по обем кореспонденция на Петко Славейков с Екзарх Антим І и с неговия секретар - бъдещият Екзар Йосиф І, в която той описва всички свои трудности и перипетии по време на "македонската му мисия". Тази кореспонденция е добре позната и на нашите историци и на скопските историчари. Естествено, близките до властта македонски изследователи спекулират колкото могат с този факт.

Спекулират и с факта, че въпреки пълният успех на плебисцитите, които султанът хитро насрочва чак през 1874 г. (за да могат до тогава дейците на Екзархията и македонските българи "да се попържат в собствен сос"), създаването на Княжество България и на Източна Румелия отново спира издаването на необходимите владишки берати и това се правръща в проблем, с който ще се занимават чак правителствата на Стамболов и на Константин Стоилов.

Ние отлично знаем, че никой от дейците на Българското Възраждане не е искал да "продава" македонските Българи на Фенерското гръцко духовенство, та дори и срещу официално признаване и вдигане на схизмата, но фактическата истина е едно, а слуховете, страховете, спекулациите и внушенията с повече от 140 годишна история - нещо съвесм друго.

Коментари по темата - в основната новина За македонските рани, или защо ни мразят македонците