Политологът Елена Пономарьова пред news.bg

Как оценявате последните президентски избори в Руската Федерация?
Положително! Резултатите реално отразяват политическата борба и разположението на силите в страната. Тези избори бяха съревнование не само между кандидатите, но и между проектите за развитие на Руската Федерация. То вървеше доста отдавна, но се активизира през последните два месеца. Ние с колегите ми стигнахме до единодушното мнение, че е затворена една страница от историята и занапред ни предстои да живеем в силна, процъфтяваща Русия. Ще има нещо ново и много позитивно в руската вътрешна и външна политика и в живота на десетки милиони руснаци.

Имаше ли външна намеса в руските президентски избори?
Не може да се отрече наличието на тази намеса. Събитията в нито една страна от света, включително и в Руската Федерация не може да се разглеждат отделно от световната конюнктура. Вниманието, което отделиха западните страни на нашите президентски избори, най-вече САЩ и ЕС, беше от полза за основния кандидат за президентския пост. Те, без да искат, много му помогнаха.

Как виждате бъдещето на Русия след изборите?
Ние сме в тежко икономическо и политическо положение. Предстоят ни сериозни трансформации във всички сфери на живота. До 7 май обаче (когато Владимир Путин встъпва в длъжност, б.а.) значителни промени не могат да се очакват, освен продължение на преговорите с опозицията, ужесточаване на мерките против корупцията - вече има арестувани банкери, висши полицаи, административни ръководители.
Няма да се появят нови лица в правителството, докато не го оглави Дмитрий Медведев. Няма да има и промени в икономическата система. Владимир Путин ще си изпълни обещанието да съсредоточи вниманието си върху офшорните зони, където се изнася руският капитал. Ще се създават нови работни места - ще се строят предприятия, инфраструктурни обекти с помощта на съвременните технологии. Ще има изменения и в енергетичните структури. Имайки предвид, че оставащите в земните недра на Русия енергоресурси не са толкова много, приходите от тях ще се влагат и управляват по друг начин. Предстои развитие и усъвършенстване на руските комуникации, които сега са в незадоволително състояние.
Политическата реформа вече започна. Ако бъде реализирана докрай, ще даде импулс на развитието на системите за образование и здравеопазване, на жилищно-комуналното стопанство. Ако сега се вдигнат цените на лекарствата и медицинската помощ, тарифите за ток, вода и телефон, ще има брожения срещу Путин. Под въпрос е дали ще успее да вземе независими решения в тези сфери.
Много е популярна идеята за кадрови промени сред управляващите. Това важи с особена сила за армията. Анализаторите посочват, че постът министър на отбраната най-вероятно ще се заеме от Дмитрий Рогозин (макар че той в момента заема формално по-висок пост - вицепремиер, отговарящ за отбранителната промишленост). Популярността му сред военните е изключително висока.

Как ще се развива диалогът с опозицията?
Той ще си остане открит. Още на следващия ден след изборите Владимир Путин покани лидерите на системната опозиция в резиденцията си в Ново Огарьово. Всички, освен Генадий Зюганов, дойдоха. Той обаче също декларира, че е готов да работи с правителството, след уволнението на най-провалените министри. Струва ми се все пак, че Путин повече няма да го покани.
Зюганов и някои други трябва да разберат, че в нашата страна няма място за конфликт между елитите. Ако той и останалите не отправят призиви за насилствено сваляне на властта и не нарушават реда и законността, те ще могат да функционират и в бъдеще.
Тук искам да отбележа, че дори в сравнение с най-демократичните страни, ситуацията с опозицията у нас е феноменално спокойна. Достатъчно е да отворим вестник „Московски Комсомолец", за да се усъмним кой го финансира. А обидите, изречени от Алексей Навални по адрес на Путин в повечето други държави отдавна биха му осигурили топло място зад решетките. Според руските закони също трябваше отдавна да бъде подведен под отговорност. Има и много други подобни примери. Властта не струва нищо, ако не умее да се защити. В съвременния демократичен свят тя трябва да умее да се защитава по законен път и да застави опозицията да спазва законите.

Вие сте сред последните специалисти от съветския период по проблемите на бивша Югославия. Как виждате развитието и бъдещото решаване на македонския въпрос?
Българската нация е направила своя политически избор в полза на ЕС. Ако той оцелее, ще имате възможност за по-пълна интеграция в научен и културен план. Така ще се откроят нови перспективи за съхранение и развитие на българския език.
Не е тайна за никого, че македонският език е диалект на българския и в този смисъл за съхранението на българската езикова общност е много важно да се поддържат тесни контакти между Република България и Република Македония.
Що се отнася до териториалните проблеми, според мен Балканите все още остават зона на геополитическа активност. Аз смятам, че териториалните преобразования в Сърбия и Македония още не са завършили. След отделянето на албанската част от Република Македония останалата по силата на културно-историческите връзки ще се стреми към България.
Промяната на границите на Балканите още не е завършена, макар да не е желателна. Защото това ще означава усилване на най-опасния елемент в Европа - албанския. Обаче желанията са едно, а реалността - съвсем друго. Историята ще отсъди.