Доц. Д-р Антоний Гълъбов, преподавател в Департамента за политически науки в Нов Български Университет в интервю пред Десислава Антова, Нюз БГ.

Ще бъдем ли свидетели на оценка на мандата на г-н Росен Плевнелиев от партията, която го излъчи?
До момента, след като ГЕРБ не представя подобна цялостна оценка, вероятно няма и да го прави. Времето за това бе в началото на предизборната кампания, за да бъде дадена една координатна система, в която хората да могат проследят спрямо това, което се е правило до сега, къде седят кандидатите. Аз очаквам, че самата президентска администрация ще направи своя анализ. Мога да представя външния поглед към това какво характеризираше мандатът Плевнелиев. Сравнението с двата предишни мандата на президента Първанов по същество няма достатъчна основа. Двата мандата на президента Първанов бяха много спокойни от вътрешнополитическа гледна точка. Началото на мандата на президента Стоянов и края на мандата на президента Желев, беше маркирано от събитията от началото на 97 г. , но там практически ролята на президента не успя да се прояви изцяло като онази институция, която постига съгласие между политическите сили и е в състояние да удържа ситуации. Всъщност 2013-2014 г. са най-знаковите години за мандата Плевнелиев, както и това което се случва в момента.

Трето служебно правителство.
Не само, че нямаме подобен прецедент, но и самата Конституция най-вероятно изобщо не е предвиждала такава възможност и точно затова е този охранителен режим - трите последни месеца от мандата на президента той да няма право да разпуска Народното събрание. Най-вероятно това е охранителна мярка от гледна точка на това в края на мандата си някой президент да не се опита да дестабилизира страната. Да не бъде оценен този мандат, да не бъде анализиран, означава по същество да не се влезе в темата за президентския избор. Основната ми теза е, че тази кампания не беше за избор на президент. Не можеш да избираш личност, модел на човек, който да поставиш начело на държавата, без да обясниш как си представяш това място. Не можеш да играеш с примитивни образи от типа на пълководец, който пази границите. Това е прекалено елементарно дори за нивото на политически комуникации, съществуващи в България. Следователно големият въпрос е как през този мандат се пречупиха и се отразиха различните предизборни кампании? Защо по някакъв начин той остана не осветен, остана тъмно пространство, върху което се проектираха отделни идеи на кандидатите. Отговорът изглежда ясен. Причината е в това, че президентът Плевнелиев зае много ясна позиция в полза на международното право, която беше интерпретирана като позиция против Руската федерация. Докато не заговорим за това разделение не можем да си обясним пропорциите на първия и на втория тур. Активирана беше темата за и против Русия.

Вечната тема - русофили и русофоби?
Не. Хората, които обичат Русия не винаги обичат режима на Путин. Това са две различни неща. Става дума за прокремълската теза за това, че ЕС ограничава независимостта на България и България би могла да бъде независима, само ако се върне и възстанови отношенията с Руската федерация. Това е подтекстът на тази кампания, който единствен дава отговор на защо партията, издигнала президента Плевнелиев не се възползва от дори минималните резултати на този мандат. Вместо това предпочете изобщо да не се занимава с него.

Ще запази ли институцията на президента този демократичен устрем, с който се ползва от началото на нейното създаване и настъпването на демократичните промени у нас?
Моето изследване върху мандата Плевнелиев включва няколко типа изследвания върху публичните комуникации на институцията, начинът, по който е организирана администрацията, включително изграждането на институционална памет. Президентът Плевнелиев приключва един проект, който ще представлява президентската библиотека, където всъщност ще бъде изградена тази достъпност на изследователи и на млади хора, които се интересуват от самата институция, да могат да разберат как е функционирала тя във времето. С други думи тези усилия за изграждане на институцията сама по себе си - за институционален авторитет, за създаване на континуитет в развитието на администрацията на президента, това най-вероятно ще продължи да бъде някакъв фокус, но поне засега аз не мога да се ориентирам доколко това е приоритет за новоизбрания офицер от резерва, но не встъпил в длъжност президент Румен Радев.

Какъв мандат очаквате за петия демократично избран президент?
Опасявам се да не е мандат, който да е прекалено незабележим, прекалено безформен, каквато беше и самата кампания. Всички виждаха в г-н Радев онова, което очакваха от нея, което означава, че самата фигура всъщност няма пълнеж. Ние не разбрахме как си представя той президентската институция, чухме много противоречиви сигнали. Опасявам се да не би да е мандат като втория мандат на президента Първанов.

Предстои тежко съставяне на трети служебен или програмен кабинет, какви са очакванията ви?
Администрацията на президента доказа, че е способна да издържа на напрежение, така че аз не очаквам проблеми при съставянето на кабинета. Въпросът ще бъде след полагането на клетва на новоизбрания президент, дали ще има напрежение спрямо формирания кабинет от президента Плевнелиев, дали ще имаме опити за подмяна на персонални решения, дали ще има амбиции за назначаване на ново служебно правителство. Истината е, че това е темата, по която върви партийната агитация, а президентът Радев ще бъде практически в ситуация, в която ще трябва да работи за около два месеца със служебното правителство, назначено от Плевнелиев. Не мога да си представя ситуация, при която в рамките на два месеца служебно правителство може да влезе в някакви толкова тежки взаимоотношения със служебното правителство, че да е необходимо нещо друго. По-скоро има амбиции за партийни назначения от страна на сегашната опозиция, за доминираща роля на партийността при подбора на служебните министри, оттам идва напрежението, че обезателно трябва да се съгласува, да се консултира и така нататък. Очевидно е, че профилът на двете служебни правителства на г-н Плевнелиев никой не е поставял въпрос, че това ще бъдат партийни кадри или кадри, които имат ангажимент към действащи в момента политически партии. Двата кабинета показаха, че там има стандарт, в който се търси доказан човек с управленски опит, който би могъл да свърши определена работа в срок.

Появиха се заявки за Велико народно събрание, доколко опасно е това?
Опасно е, ако тръгне някой да го реализира. Смятам, че засега това е просто тактика, в която ГЕРБ управлява кризата, за да се позиционира по-добре преди изборите. Всъщност темата за президентските избори вече потъна. Остава новата тема за изборите, за избирателната система, за Велико народно събрание, по които вече ГЕРБ има една обиколка предимство.

Защо?
Защото ги пое да ги представя като свои.