Психологът от Ереванския държавен университет, Лилит Адибекян, пред news.bg

Има ли основания да вярваме на някои руски аналитици, че в Ереван се разиграва поредната постсъветска „цветна революция" - така нареченият „Електромайдан"?
В Ереван няма никакъв „Електромайдан"! Те очевидно имат предвид управляем социален протест, провокиран на фона на общото недоволство, с цел прерастване в политическа криза и сваляне на държавната власт. А в актовете на протест, на които ставаме свидетели в Армения, има два много различни момента, които изключват всякаква вероятност за еревански „Майдан":
Първо, масите са недоволни по различни причини: повишение на цените на редица продукти, девалвация на местната парична единица, съкращаване на инвестициите и паричните преводи от чужбина, закриване на няколко хиляди малки фирми в сферата на търговията и обслужването, ръст на безработицата, като при младежта тя достига 40% и т. н. Затова, повишаването на цената за тока беше само повод за колективна сублимация на натрупаното недоволство, без разкриване на неговото реално съдържание. А то наистина можеше да стане сериозен повод за предизвикателство към властите.
Според нашите изследвания 47% от жителите на Армения получават по 2 долара на ден и според стандартите на ООН се отнасят към крайно бедните слоеве, макар за такива да се смятат едва 19%. Предното повишаване на тока съкрати потреблението на електроенергия с 8%, без да доведе до социални протести. По-нататъшното съкращаване на потреблението не трябва да бъде в ущърб на потребностите на населението, а за сметка на по-рационалното използване на електроенергията. И хората ще са много по-спокойни.
Второ, арменците в родината си не са революционен народ, тъй като отсъства главната пружина на революцията - конфликтът на поколенията, когато по-младите членове на обществото отхвърлят режима на управление, установен от по-възрастните, техните цели и ценности на социалната интеграция. У нас по традиция няма конфликт на поколенията, тъй като децата с времето започват да приличат на своите родители. Затова няма рязък социален конфликт между поколенията, нито пък прогрес.
Според нашите изследвания в случай на потъпкване на правата и жизнените интереси, само 1 от 10 граждани е готов да ги защитава с всички средства. Това не е критична маса за организация на мощен социален протест, още повече за социална революция, са нужни много повече активни участници. А в случая 30% от арменците подкрепят мирните средства на борба, а 60% са просто зрители. Тези данни, под които се подписвам изключват „Електромайдан".

Има ли финансово-икономическо решение на проблема, което да удовлетвори мнозинството арменци?
В Армения от около 5 000 000 граждани, около 3 000 000 живеят в страната. Пенсии и социални помощи получават около 400 000 души по бедност, около 60 000 като безработни (макар в действителност безработните да са 225 000), 180 000 като инвалиди, 450 000 като пенсионери. Тяхната пенсия или помощ е 1-2 долара на ден. И те възприемат много болезнено всяко повишаване на цените на тока, транспорта и продуктите. За тях трябва да се намери взаимно приемливо решение.
В неговата основа трябва да лежат: прозрачността и периодичната отчетност чрез СМИ за състоянието на системата на електроснабдяване и планираните работи; контрол над снабдяването и потреблението на електроенергия; определяне от страна на Министерството на социалното осигуряване на възможния ущърб на населението и особено на бедните семейства и на индекса на повишаване на минималната заплата, социалните пособия и пенсиите.
В тези процеси трябва да са въвлечени парламентарните комисии и обществените съвети при президента на републиката, министър-председателя и съответните министерства. А също така и институциите на гражданското общество: профсъюзи, експертни съвети, обществени организации по защита на правата на потребителите. При такова публично търсене на пътища за решаването на проблемите на масовите потребители, няма да има повод за социални протести.

Как виждате по-нататъшните перспективи на развитието на арменската електроенергетика?
Вече циркулира идеята за единна енергосистема на ЕвразЕС, тъй като наличието на единна цена на топливото на АЕЦ и ТЕЦ, което се доставя от Русия, създава условия за интеграция на националните енергосистеми в по-ефективна система за електроснабдяване и енергообмен. Ако тази идея бъде реализирана, Армения, която няма обща граница със страните-партньори, трябва да минимизира възможните негативни последствия. В условията на глобализация и регионални интеграционни процеси, е нужен контрол, от страна на държавата и гражданското общество.

Как ще се развиват за в бъдеще отношенията между властта и гражданското общество в Армения?
Армения върви по пътя на утвърждаване на пазарната икономика и демокрацията и не винаги се получава да се удовлетворят очакванията на всички социални групи и да се задоволят всички техни материални и социално-психологически очаквания. Затова, социални конфликти има и ще има, както и във всички страни по света. Разликата е по какъв начин се решават тези конфликти.
В повечето развити страни действат механизми за предотвратяване и разрешаване на конфликтите. Там властите са готови да изслушат исканията на масите, а масите се стараят да имат законни искания. Докато за Армения е характерно, че между властите и гражданското общество е налице „диалог между глухи" - всеки си твърди своето, никой не слуша другия, дори когато конфликтът достига своя апогей.
Ние имаме нужда от 3 неща: власт, способна да държи под контрол състоянието на жизнено важните инфраструктури на обществото; бизнес с висока корпоративна социална отговорност, в съответствие с 10-те принципа на „Глобалния договор" на ООН; грамотни и добре организирани структури на гражданското общество.
Сегашният социален протест, независимо от това как ще завърши, трябва да се превърне в урок за тези, които не знаят как трябва да се борят с нарушаването на интересите на населението.

В каква степен могат да пострадат руско-арменските отношения, вследствие на тези събития?
Руско-арменските отношения са преживявали и по-сложни времена, но винаги са намирали взаимно приемливи решения. Ако такова решение бъде обосновано от независим одит, Русия може да даде безпроцентен кредит на своята компания. С отсрочка на плащането от 5 до 10 години.
Правителството на Армения може да стане гарант за получаването на кредита, което ще го принуди да държи под строг контрол мениджмънта на руската компания, не само по отношение на използването на кредита, но и във връзка с изпълнението на нейните задължения като цяло. Възможно е да се наложи преразглеждане на договора за покупко-продажба на електроразпределителната мрежа и страните да носят по-голяма отговорност по задълженията си.
Руската страна явно е заинтересована от по-бързото туширане на конфликта, след като направи два сериозни жеста на добра воля: отпусна 200 000 000 долара за снабдяване на арменската армия със съвременно руско оръжие; предаде делото на бившия военнослужещ в руската 102 военна база в Гюмри Валерий Пермяков (разстрелял цялото семейство Аветисян, включително и две малки деца) под арменска юрисдикция и процесът ще се води изцяло на арменска територия.
Иначе, президентът Серж Саркисян, позовавайки се на самите ръководители на протеста, нарече нелепи и абсурдни твърденията на някои руски „експерти" за антируски характер на вълненията. С него напълно се съгласи руският министър на транспорта и съпредседател на смесената руско-арменска междудържавна комисия за икономическо сътрудничество Максим Соколов. Диверсията от страна на самозваните „познавачи на схемата на Майдана" в Москва не мина.

Не искате ли да се обърнете чрез news.bg за помощ и солидарност към българските арменци, които, както е известно, са много състоятелна етно-социална прослойка в като цяло обеднялото българско общество?
В 55 страни по света живеят примерно 12 000 000 арменци, като някои от диаспорите са по 2-3 милиона. Обаче те събират всичко на всичко 25-30 000 000 долара помощ за Нагорни Карабах.
За сравнение мога да напомня за покойния еврейски равин Меир Кахане. Сред 4 000 000 евреи в САЩ той издирваше богатите и ги заставяше да оказват финансова подкрепа на Израел. Така набираше по 1,5 млрд. долара годишно. Затова нямаме големи очаквания от 30 000-та арменска диаспора в България. Желаем им благополучие и да се съхраня, като уникален пример на братско съвместно съществуване с българите през последните 1 500 години.
Те, както и арменците в други държави, могат да станат инициатори на бизнес-форуми, мост в търговията между Армения и ЕС, съдружници в съвместни предприятия, инициатори за развитието на туризма и културния обмен в двете направления.