Д-р Теодор Дечев, съпредседател на партия "Свободен народ", пред news.bg

Г-н Дечев, учредихте партия „Свободен народ?
Както я наричаме партия на свободните социалдемократи. Не е включено в устава, но ще го има във всички рекламни документи.

Как ще опровергаете очакванията, че това няма да бъде поредната нова партия, защото в последните месеци се наблюдава особена активност в това отношение?
Аз не поставям под съмнение нито една от новообразуваните партии. Това дали си състоятелен или не на политическата сцена се доказва с действия - от една страна със заети позиции, от друга с получени резултати на изборите.
Има партии, които не са толкова влиятелни в политическия живот, но пък са казали важни неща. Например Социалдемократическата партия до 9 септември е имала само 3-ма министри и всичките са били в едно коалиционно правителство през 1919 година непосредствено след погрома на Първата Световна война, което не пречи един от тези 3-ма министри, Янко Сакъзов, да е въвел 8-часовия работен ден в България.
Единственият начин да опровергаем твърденията, че сме партия еднодневка е с поведението си, със заеманите позиции, със съответните действия и от тук нататък в перспектива с участието си във  всички видове избори.

Кои ще са естествените ви партньори?
Ние сме много предпазливи, когато дискутираме този въпрос, защото в българската социалдемокрация всички свади, разцепления и скандали са идвали от дискусията кой да ни е съюзник. Няма случай в българска социалдемократическа партия, независимо коя да е тя, да е настъпило разделение по програмни причини, по някакви виждания, дори и в личен план няма такива примери някой да се е скарал на лична основа, а винаги проблемът е бил кой да ни е съюзник - със СДС ли сме, с БСП ли сме, с тези ли сме, с онези ли сме.
Има натрупана огромна лоша практика. Затова в момента ние казвам така - ние сме „Свободен народ", политическа партия, партия на свободните социалдемократи, засега сме ние.
Ние първо трябва да покажем, че сме ние, да приемем една разширена политическа програма, трябва да кажем на хората кои сме и тогава вече да говорим за съюзници, ако изобщо такива са необходими. Никой не е казал, че една новообразувана партия не трябва да се яви самостоятелно на избори.
Аз лично имам симпатия към ПП „Зелените". Като независим кандидат за кмет те са ме подкрепяли, даже сме заимствали някои неща от тяхното организационно устройство, защото те са една млада некорумпирана партия, така че защо да не се поучим от тях. Но по принцип не виждаме причина още в основаването си да се хвърлим на врата на някого. По вратовете на големите партии има достатъчно висящи, така че ние едва ли ще им липсваме.

Как ще коментирате последните  резултати на НЦИОМ, от които става ясно, че в следващия парламент ще влязат 4 политически сили? Това не ви ли обезсърчава?
Не ни обезсърчава, първо, защото ние все още не сме регистрирани в съда, как да ни включи НЦИОМ в проучването. Ние не присъстваме в това проучване, за да ни обезсърчава.
Второ - ясно е, че по време на всички проучвания не се отчитат най-различни ефекти на изборите. Проучванията например не отчитат купуването на гласове, мисля, че затова проучването не обезсърчава толкова управляващата партия. Също така примерно гласоподавателите на ДСП имат практиката да крият гласовете си по време на социологически проучвания и да казват, че няма да гласуват или че ще гласуват за управляващата партия.
За да научим какъвто и да е резултат, трябва да има социологическо проучване, в което нашата партия присъства като име и второ добре е аз да съм виждал въпросника, който се задава, все пак съм доктор по социология и да знам какво мерят.
Това, което мери НЦИОМ показва отслабване на позициите на управляващата партия, показва, че за сегашната официална опозиция няма кой знае какви постижения. Всичко това говори, че има хляб за една нова безкомпромисна опозиционна партия, поставям ударение на безкомпромисна.

Как смятате ще се отрази на избирателите ви свързването и участието на хора, подсъдими по знаковото дело „Октопод"?
Има избиратели, които в буквалния смисъл на думата питат - „ама нали не сте се скарали с Алексей Петров, защото правите партия, а той беше много скептичен към партиите". Това е вярно. Алексей Петров е човек, много скептичен към политическите партии и не е член на „Свободен народ".
Има пък избиратели, които казват „Най-после ви дойде акъла, вместо да се занимавате с разни солови акции, направихте партия". Аз смятам, че всички ние първо сме хора, които са много добре познати на публиката, знаят имущественото ни положение, знаят всичко за нас. Аз съм блогър с блог с над 1 милион посещения. Хората знаят за мен такива подробности, както и за Радослав Пашов, който също е много четен блогър, както и за Георги Ривов, който е публична личност и в Хасково го знаят всички, в национален мащаб той е главен секретар на федерацията по карате.
Хората много добре знаят кои сме и те са в правото си да преценят. Аз никога не съм отричал познанството си с Алексей Петров, това, че го защитавам. За който това е приемливо, ще го приеме, за който не е приемливо, ще го отхвърли. По принцип не виждам никакъв такъв общ негативен оттенък от това, че ние толкова години сме работили с Алексей Петров в ССИ. По-скоро забелязвам лек положителен отглас.

Какви са основните ви цели, основните идеи, за които ще се бори вашата партия?
Очевидно е, че една социалдемократическа партия на първо място категорично трябва да се бори срещу бедността и за по-висока заетост. Това е безалтернативно. Борбата с бедността може да стане само на база на политики, които водят до понижаване на цените на храните, което значи визия за развитие на селското стопанство.
Борбата с бедността трябва да става за сметка на увеличаване на заетостта, а ние смятаме, че това може да стане само с насърчаване на предприемачеството и защита на малките и средните предприятия. И тук вие знаете нашата война с търговските банки и тяхната лихвена политика, която уверявам ви, по никакъв начин няма да спре.
Това е единият въпрос - заетост, борба с бедността, развитие на предприемачеството, както искате ги възприемайте - те са и цели, и инструменти.
Второто нещо, което по никакъв начин не може една социалдемократическата партия да заобиколи, това е въпросът за здравеопазването и образованието с един изключителен акцент върху образованието, защото в днешния свят, ако един човек не се учи през целия си живот, той пропада по един или друг начин. Няма такъв човек в днешния свят, който да е завършил нещо и от там нататък тази диплома да му стига. Образованието е фундаментален въпрос за нашата партия, няма къде да се избяга от него.
Учителското и лекарското съсловие са две от съсловията в България, с които правителствата воюват - с лекарите последното правителство, с учителите - последните 2 правителства. Това са двете най-оскърбени и унизени и едновременно с това най-ценни съсловия, без които нищо не може да стане в едно общество. Ние се смятаме за техен естествен защитник и представител.

А какво смятате за реформата в съдебната власт в контекста на последните скандали, които се разиграха с отстраняването на съдия Мирослава Тодорова и протестите на съдиите?
Вижте какво, има една приказка в българския жаргон - „да не се излагаме пред чужденците". Само за да не се излагаме пред чужденците, не сме записали в устава си, че в Третата република, за която се борим трябва да престане изпълнителната власт да се вре в работата на съдебната.
Защото истината е, че в момента ние живеем във Втората република, която е министър-председателска република. В нея изпълнителната власт издевателства над законодателната и се чуди как да тормози съдебната. А когато имаш и Бойко Борисов за министър-председател, и Цветанов за министър на вътрешните работи трагикомедията става пълна.
От тази гледна точка, аз се надявам при една следваща реформа, която да сложи основите на Третата република, наистина от една страна съдебната власт да бъде защитена от попълзновенията на другите власти, а от друга страна да бъде защитена честността и справедливостта.
Ако сме честни, има проблеми в българската съдебна власт, но един от най-големите й проблеми не е какво съди тя, а колко бързо съди. Дори съдебни зали не достигат в България.
Правителството има пари да строи Лувър, но няма пари да строи допълнителни съдебни зали, няма пари и за щатове за нови съдии и т.н. В крайна сметка скоростта на правораздаването хората я възприемат като своего рода справедливост.
Компонент на справедливостта в правораздаването е и скоростта за съжаление, тоест примерно ние бихме дали каквото можем за подобряването на скоростта. Бихме могли с няколко прости бюджетни стъпки да направим нещо много важно и много голямо, което сигурен съм всички съдии ще оценят.