Дни след референдума в Армения Георги Коларов разговаря с члена на Конституционния съд на Армения Валерий Погосян

На кого беше нужен референдумът за промяна на Конституцията на Република Армения, който предизвика толкова силна съпротива сред опозицията и обществеността в страната?
Разбира се, че на властимащите, които по този начин стабилизират своего управление, в условията на демократизация на политическия живот. Според тях една парламентарна република ще бъде по-демократична от президентската и така ще е по-добре за държавата и за народа. Опозицията от своя страна смята, че с победата си в гласуването на референдума управляващите ще извлекат лична изгода и ще защитят собствените си интереси. Затова бяха тези вълнения. Съотношението на силите между управляващи и опозиция остана същото. Активизацията на опозиционерите оживи техните партии и провокира най-вече младите хора на протест. Това разбира се, е тяхно право. Но те не са мнозинството от народа. Не можаха да постигнат нищо с протестните митинги и маршове.

Защо нито председателят на Конституционния Съд, нито някой от неговите членове (включително и Вие) досега не се е произнесъл по резултатите от референдума?
Конституционният съд няма право на намеса в този род политически процеси и действия. Ние не можем да правим предварителни изявления преди някой да се е обърнал официално към нас по въпроса за законността на референдума. Тогава вече ще го разгледаме и ще направим нужните изявления.

Вашите наследници в Комитета за Национална Безопасност неотдавна обезвредиха въоръжена терористична группа в ереванския квартал Нор Норк. Журналистите после написаха, че терористите са подготвяли атентати, за да провалят референдума. Така ли е?
Терористите са арестувани и до 2-3 месеца делото ще влезе в съда. Тогава ще стане ясно на всички, какви са били техните цели. Аз лично не смятам, че успешно проведеният референдум има отношение към подготвяните от обезвредените терористи атентати.

Какво ще бъде политическото бъдеще на президента на републиката Серж Саркисян след конституционните промени? Ще стане ли министър-председател (по примера на Путин)?
Засега е ясно само едно - Серж Саркисян ще остане президент до края на мандата си през 2018 г. Той не се поддаде на натиска на опозицията и няма намерение да подава оставка предварително. Какво ще прави след това, зависи само от него. Президентските избори са през пролета на 2018г. Парламентарните избори са една година преди това – през пролетта на 2017г. След тях ще разберем дали сегашният министър председател Овик Абрамян ще запази поста си, или ще бъде сменен от някого. Предварително няма смисъл да гадаем.