За бъдещето на БДЖ след нотификацията на ЕК и държавната помощ от 224 млн. лв. пред Нюз БГ - Владимир Владимиров, изпълнителен директор на Холдинг БДЖ.

Г-н Владимиров, ЕК даде нотификация за отпускане на държавна помощ в размер на 224 млн. лв., за какво ще бъдат разходвани тези средства?
За ръководството на БДЖ е пределно ясно за какво ще бъдат използвани тези средства. Предварително пред ЕК е представена структурата на разходите. Тези 224 млн. лв. отиват за погасяване на задълженията към банковите институции, натрупани в периода преди 2009 г. 150 млн. лв. от тях отиват по втория облигационен заем, 30 млн. лв. към другата банкова институция КfW, 42 млн. лв. ще отидат за погасяване на задължения към бюджета, които са формирани от това, че държавата покри държавната гаранция към Световна банка. Тоест тя изплати задълженията вместо БДЖ и сега тези задължения трябва да бъдат изплатени към бюджета. Общата сума е 224 млн. лв. С това задлъжнялостта на БДЖ чувствително ще намалее.

След погасяването на тези задължения, какво следва?
Погасяването на тези задължения е изключително важно. Първо искам да кажа, че нотификацията от ЕК е много ясен знак за одобряването на реформите и положителна оценка за това, което е направено през последните седем години. Това показва, че ЕК смята, че БДЖ е едно жизнеспособно предприятие и на финалната права на осъществяване на реформите позволява на държавата да се намеси, да погаси тези 224 млн. лв., за да даде хоризонт за бъдещото развитие на железницата. Това, което предстои след това е, че целият ресурс, който се натрупва в железниците и е собственост на железниците, няма повече да изтича към кредиторите, ще остане в двете дружества. Оставането му в двете дружества означава, че ще могат да бъдат извършени дейности, които досега не са могли да бъдат направени, поради острия финансов дефицит. Ще започне постепенното изграждане на информационните системи и в двете предприятия - "Товарни превози" и "Пътнически превози". Ще се направят необходимите инвестиции, за да може компанията да функционира по-адекватно на пазара. В крайна сметка ще се търси и подобряване на условията на труд, постепенно с наличието на ресурс ще се създаде една по-добра работна среда в депата на БДЖ, независимо дали са пътнически или товарни, за да може и да се привличат по-млади хора в железницата.

Ще бъдат ли закупени нови мотриси?
Закупуването на нови влакове е част от плана за възраждане на железницата. В момента екип от Висшето транспортно училище (ВТУ), от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и от Техническия университет, заедно със специалисти от БДЖ, Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и Министерство на транспорта, работят по вида на този подвижен състав, за да може той да отговори най-добре на нуждите и на изискванията на клиентите. До края на месец юли те трябва да излязат с предложение какъв тип мотрисни влакове са необходими на железниците за следващите 15-20 години. В края на септември месец ще стартира обществена поръчка за закупуването на тези нови мотрисни влакове. Ако ми зададете въпроса - кога ще има нови мотрисни влакове в движение, ще ви отговоря така: обществената поръчка най-вероятно ще продължи около една година. Тук слагам и сроковете, евентуално ако има обжалвания. Технологичният срок на изработване на подобни влакове е 24 месеца. След три години, ако всичко върви така както е планирано, би трябвало да има нови влакове. Тоест в края на мандата на това правителство би трябвало да има нови мотрисни влакове, които да се движат по релсите на България и да предложат едно доста по-високо ниво на комфорт и на услугата, която се предоставя от "Пътнически превози".

Освен информационни системи и нови мотриси, какво друго предвиждате?
Казах. Това не е за подценяване - инвестиции в условията на труд и провеждане на големи капиталови ремонти, които бяха задържани, поради дефицита на средства, както в "Товарни превози", така и в "Пътнически превози". Това ще осигури и на двете компании необходимите локомотиви и вагони за осъществяване на дейността и ще ги направи по-адекватни на пазара.

Да разбирам, че в четири-пет годишен хоризонт виждате едно по-добро бъдеще за БДЖ. От какво зависи?
Със сигурност виждам едно по-добро бъдеще за БДЖ. През 2009 г., когато този тип ръководство, влезе в железницата за първи път, железницата беше на ръба на фалита. Тогава всички говореха за това как железницата в следващите месеци или година реално ще фалира. Днес ситуацията е коренно различна. Категорично не може да се говори за фалит на БДЖ. Напротив, на финалната права на реформите сме, след което започва възраждането. Всичко зависи от това тази мярка, разрешена от нотификацията, реално да се случи, да погасим задълженията, държавата да отпусне през капиталовия трансфер средства за закупуването на новите мотрисни влакове и ръководството на БДЖ, заедно с Министерство на транспорта да си свърши работата през следващите години.