И тази година Националният исторически музей ще спази традицията през декември да представи на широката публика значимите находки на музейните археолози, открити през изминалия сезон. Експозицията ще продължи до 17 февруари 2020 г. С директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова разговаря Симеон Янев.

Доц. д-р Петрунова какви са новите исторически находки от археологическите разкопки през настоящата година? Какво успяха да открият специалистите?

За наше щастие мисля, че и този сезон се оказа много ползотворен и много успешен, тъй като миналогодишното съкровище, като че ли ни постави една висока бариера и аз малко се притеснявах, че за втора година искаме да се отчетем чрез такава изложба, показвайки резултатите от дейността на всички археолози от Националния исторически музей (НИМ).

Но пък никак не съжалявам, защото всяка стотинка, която беше дадена за археологически проучвания беше защитена много добре. Първо трябва да кажем, че НИМ проучва обекти от Праисторията до 14-15 век. Тоест опитваме се да покрием всички исторически епохи, от които има данни и следи в българските земи.

Разбира се, работят нашите археолози, които са разпределени към съответните епохи, и в този смисъл имаме много добри резултати за всяка една от епохите. Изключително добре се представи Праисторията, където проучваме освен една крепост при село Равадиново, така и една така наречената Скритата могила, която се проучва от колегата Маргарита Попова. И там се намериха много хубави находки от вековете при Новата ера.

Традиционно заместник-директорът на Националния музей проф. Иван Христов проучва Античния период. Общо взето ние се шегуваме, че сме си разпределили Черноморието - той работи в Южното Черноморие, а аз в Северното Черноморие. В Южното Черноморие той проучи една доста така тайнствена крепост - крепостта "Емона", за която имаме много богати исторически сведения. Тя е свързана с Античността и със Средновековието. За съжаление много битки са се водили за нея, но най-тежката битка с морето тази крепост я е загубила и сега голямата част от нея е в Черно море. Въпреки това колегата успя да намери интересни данни за нейната история.

И, разбира се, най-добрите резултати са от Средновековието, не защото са най-многобройни обектите. Ние имаме четири средновековни крепости, които се проучват. Две от тях са в Ивайловград, една е до Якоруда и една доста добре запазена крепост по отношение на архитектурните останки, но досега непроучвана - това е крепостта до Свиленград. Различно я наричат, но тя е известна с името на местността Маточина, иначе нейното истинско име е "Бухелон". Не беше проучвана досега, но мисля, че миналата или по-миналата година за пръв път колегата Мариела Инкова започна да я изследва и резултатите също са много добри, особено като архитектура.

Отново най-добри резултати даде градът-столица Калиакра. Аз лично като научен ръководител не съм изненадана, защото Калиакра винаги е била подценявана в археологическите и историческите изследвания. Това е един голям средновековен град и само площта му е над 150 декара, а освен това е играл огромна роля в 14 век, тъй като е седалище на управителя Дубротица, който както знаете дава и името на цяла Добруджа.

Попаднахме под вече известната татарска сграда, под която се намери съкровището. Та, под този пласт вече попаднахме отново на некропола, с който бяха започнати разкопите там и няколко от гробовете са с много, много интересни материали. В първия, който ни изненада намерихме една паница с много хубава украса, тя е в експозицията с така наречения псевдокуфист стил. Използват се буквите като украса, те не знаят какво изписват, когато ги прерисуват, но им харесва как изглеждат и за това ги полагат като рисунка върху самата паница.

Друг женски гроб със златен пръстен на млада дама, за съжаление рано починала. И безспорно най-интересният гроб е с масивния златен пръстен, както сам е наречен вътре в надписа на пръстена - Георги Големия. Не мога да ви отговоря кой е той, има хипотеза, но още много изследвания трябва да направим, защото не може така с лека ръка да се определи кой е този Георги.

Имате ли данни за това колко екипа са участвали на терен през 2019 г. и кои са "най-плодотворените" райони с находки?

Никога не бих си позволила да кажа като дъгогодишен археолог, че има по-успешен и по-неуспешен екип. Смятам, че всичките колеги от НИМ работят много усърдно, но археологията е неочаква наука с изненади. Тя - някой път тръгваш така с много добри, предварителни проучвания и намерения, а резултатите не са очакваните. А друг път най-изненадващо за кратко време излизат уникални неща.

Важното е, че тези хора правят наука. Важното е, че те правят разказ. Тоест вие сега ще видите и в изложбата, че всяка витрина представлява разказ. Ние не само показваме предметите, които сме намерили тази година, не се спираме на отделните артефакти, а чрез комплекса от находки разказваме нещо ново и неизвестно за всеки конкретен обект.

Иначе обектите са 16, в които са участвали археолози на НИМ. Тук специално в изложбата от 10 обекта сме представили най-интересното. Това са около 400 предмета.

Какво си пожелавате за следващата 2020 г? Очаква ли се да има нови археологически терени, на които да направите разкопки?

Първо много се радвам, че отново ще има увеличаване на средствата за археологически проучвания въобще за България, за археологията. Много се надявам голяма част от средствата да бъдат спечелени от проектите на археолозите в НИМ. Имаме амбицията да започнем поне два нови обекта, така че се надявам и те да излязат ползотворни. Специално за вашата медия, ако искате ще кажа, че сме в много добри контакти с музея в Добрич, като имаме планове да започнем търсенето на самата Карвуна, ако тя въобще съществува. Това е градът, който дава името на Карвунската хора (област), но дали ще имаме късмет - не знам.