По образование Йовка Христова е математик. Заболяване на второто й дете я принуждава да смени професията си и да се захване с приложно изкуство, където постига неочаквани за себе си успехи.
Последните четири години е водещ на ателиета по приложни техники за възрастни и трудовотерапевтични за деца и младежи с увреждания. Преди една година основава Работилничка за чудеса, която обединява майки на специални деца, помагайки им да усвояват различни приложни техники, като терапия за тях и допълнителни средства за децата им.
С нея разговаряхме за законопроекта за предучилищното и училищното образование, който предизвика силно недоволство от страна на родителите.
Как ще промени новият закон за училищното и предучилищното образование живота на вашето семейство?
Винаги съм приветствала промените, но не и когато са наложени, задължително приложени, а не инициирани от хората, които имат нужда от тях. Децата ми ходят в две различни училища, малкото ми дете, което е с аутизъм учи в 6-то помощно училище. То е разкошно. Заради ангажираността на учители и директор нещата да се случват по най-добрия възможен начин. Когато бъде закрито, както предвижда новият закон, ще се наложи тя да посещава масово училище.
И тъй като няма да се справи с това - да стои на един чин и да слуша по 4-5 часа на ден, ще е на индивидуален план. Това означава, че аз ще я водя до училище за половин-един час на ден. Това изключва възможността да работя дори за няколко часа, изключва възможността тя да учи по методики за специални деца, които се прилагат в цял свят, като Монтесори, Глен Дюман и Зайцев, за които тук последните години започва да се говори. Вероятността те да се прилагат в масовите училища в близките години е нулева.
Но аз ще бъда на протеста и заради приятели и познати, чиито деца са малки и няма да могат да усетят уюта на родителските кооперативи, в които всичко се случва по най-лесните и забавни начини, които отгоре на всичко са резултатни за физическото, емоционалното, психическото и вербалното развитие на децата. Заради тях и заради домашното образование, което е крайно време да се приеме като опция за образование на децата ни.
Приобщаването на деца със специални образователни потребности към масовите училища няма ли да помогне за тяхното приемане и социализиране? Няма изказване на зам.-министър Дамянова, в което да не присъства думата „социализация".
Социализацията се случва - първо, когато детето е готово за това. Примерно вербално е, но по-бавно усвоява учебния материал или се справя превъзходно с усвояването на учебното съдържание, но има поведенчески проблеми.
И второ, когато има условия това да се случи - от постоянен придружител, до спокойна и уютна среда и адаптиран материал. Но не можем да говорим за социализация за невербалните деца. Или ако тя се случва с максимум усилия на всички, то е до 4-ти клас, след това системата изхвърля тези деца, те не могат да се справят със сложния учебен материал и кабинетна система. И си остават в къщи или ходят до училище за часовете по физическо. Това не е полезно за невербалните деца, те не учат ефективно, те просто помагат училището да усвоява едни пари.
Голяма част от невербалните деца мислят, чувстват и се изразяват добре, ако бъдат научени да общуват, пишейки. Кой ще се погрижи това да се случи в масовите училища и как като няма обучени учители за това?
В университетите са ни учили да сме изключително добри по материала, който ще преподаваме, но не и как да го предадем по най-завладяващия и стимулиращ начин. А успешните учители са именно тези, които са продължили да се образоват, за да запалят пламъка в децата, на които преподават.
Какво не му е наред на вашето училище според МОМН, защо всъщност ще бъде затворено?
Помощните училища се свързват с домовете за деца с проблеми, в които гледките са ужасяващи. Но това са две различни неща, коренно при това. В помощните училища децата имат родители, които ги водят там от 8.00 до 12.00 ч. - време, в което учат, в което усвояват учебен материал. Там са и учителите, които са подготвени да преподават по иновативни методики.
Родителите сами са направили избора къде да учат децата им. В класа на моето дете всички родители са изключително образовани, големите им или малки деца в норма учат в масови училища и те са избрали за специалните си деца именно това училище. То ще помогне на техните деца да усвоят минимума от знания, които ще им помагат в живота, ще усвоят и професия.
Защо тогава ще бъде затворено?
Защото "всички трябва да се социализират". И има пари за усвояване, а те за специалните деца, учещи в масови училища, ще са много повече. Само дето няма да им се предлага качество за това насреща.
Поинтересуваха ли се от МОМН какво мислите вие, родителите, за добронамерените промени, които касаят децата ви?
А поинтересуваха ли се за мнението на родителите, чиито деца посещават родителски кооперативи преди да ги криминализират? Целият закон е недоизмислен. Добре звучащ на хартия, но напълно нереализуем. Големи санкции за родителската активност, наредени до иновативност, загриженост, ефективност. Те са несъвместими!
Какво искате да кажете с протеста си днес?
Че изключително много държим на свободния избор. Особено, когато става дума за развитието, бъдещето и просперитета на децата ни!
Искаме да кажем, че сме против това да има толкова фрапиращ монопол в образованието, искаме да има алтернативи за децата ни, искаме да имаме избор, кога, на колко години и къде да ги обучаваме.
Защото задължителните неща, неинформираността и заклеймяването, надявам се останаха в Българската история от преди 23 години!
mouse-over
на 12.12.2012 в 23:33:43 #2Нещо не вдявам... Учителка по математика става учителка по рисуване и си прави частен център, защото така смята, че ще си обучи детето по-добре. Значи ако аз утре реша да стана химик и да си отворя лаборатория за амфетамини, въпреки, че по професия съм продавач на дамско бельо, а по образование строителен техник - няма да има проблем? Щото нали все пак и аз гледам доброто на децата си... И после ще обяснявам колко налудничава е държавата, че не ми дава да правя най-доброто за своите деца и ме държи на 350 лв от магазина? И ще протестирам! До уважаемата другарка с многопрофилни преподавателски заложби: решението е просто. Към всяко училище се наема човек, който да се грижи децата, които не могат да бъдат фокусирани като другите, да бъдат водени от час в час и да им се помага със съответните домашни. Така се прави в много страни и целта е дори децата с аутизъм да бъдат максимално социализирани. Затворете ги на топло в кооператива и после мрънкайте, че обществото не се отнася с респект към тях. Пази Боже от пишман даскали и любвеобвилни родители с криви представи за училище. Толкова поколения сме расли така пък що до тоя момент никой не се оплака, не знам. След чалга поколението май ще сме свидетели на поколението на мамините синчета.
the socialista
на 12.12.2012 в 15:34:55 #1Преди 200 години, будните българи са изпращали децата си на килийно училище. Не са ги учили на писменост в къщи.