Симеон Славчев е длъжен да сграбчи шанса си за рестарт в Левски

В навечерието на коледните празници Левски осъществи първия си зимен трансфер. От "Герена" действаха бързо и в неделя, 22 декември, си осигуриха подписа на 26-годишния халф Симеон Славчев, който само два дни по-рано бе разтрогнал договора си с азербайджанския Карабах. Сделката на пръв поглед изглежда отлична за сините - те взимат действащ български национал, без да плащат трансферна сума; подсилват тима с човек, когото треньорът Петър Хубчев познава отлично от съвместната им работа в държавната селекция. Истината обаче е, че към момента Левски подава ръка на играч, който тепърва ще трябва да се доказва. Който е длъжен да сграбчи шанса си и да направи така, че за него да се пишат гръмки неща в чужбина, така както бе преди 5 години и половина... Защото статистиката показва, че през последните 6 месеца Славчев има едва 2 шампионатни мача, в които е престоял на терена общо 135 минути. Не е толкова обнадеждаващо, нали?

Славчев е роден в София, израства в "Красна поляна" и започва да тренира в Септември, където е от 2000 до 2007 година. Въпреки че е халф, през 2006/07 става голмайстор на тима и е избран за Най-полезен играч в столичното първенство. След това се мести в Славия и през 2008-а става републикански шампион за набор 1993 г. Тогава идва поканата от Петко Петков (настоящ треньор на Етър) да отиде в академията на Литекс. Пръв за тренировки в първия тим на оранжевите започва да го вика Станимир Стоилов. Официалния си дебют прави обаче при Любослав Пенев - на 31 октомври 2010 година при домакинския успех с 2:0 над Славия. Прекарва сезон 2011/12 под наем във втородивизионния Чавдар Етрополе. Вътрешният халф е твърд титуляр, докато не получава контузия, която съкращава доста сезона му. През 2012/13 Христо Стоичков истински повярва в него, връща го при оранжевите и започва да го налага. Причината - силен е както в дефанзивен план, така и в офанзивен. Така 19-годишният полузащитник расте редом до опитния Небойша Йеленкович, за да стане през следващата кампания основен играч на оранжевите. В есенния дял на сезон 2013/14 и след изиграни 23 кръга вече има на сметката си цели 11 гола, което го прави трети голмайстор в шампионата след Мартин Камбуров (15) и съотборника му Вилмар Джордан (13). Логично на 19 декември 2013-а е избран за Най-прогресиращ футболист. През пролетта продължава със силните си изяви и на 17 май изиграва последния си мач за оранжевите - 0:2 от Левски в Ловеч. 2 дни по-късно вече е футболист на португалския гранд Спортинг Лисабон, който вади за правата му 3,1 милиона евро. Той подписва за 5 сезона, а лъвовете слагат откупна клауза на още ненавършилия 21 години футболист от 45 милиона евро.

Източник: LAP.bg

За него започват да се пишат суперлативи от местната преса, която го оприличава на Франк Лампард - халф, който играе от наказателно до наказателно поле и умее да вкарва голове. Мони обаче сякаш прекалено рано изкачва върха и така и не успява да се задържи на него. Лисабон не пада в краката му, а от спортно-техническа гледна точка преминаването му там се оказва истински кошмар. През първата кампания е на терена само в 2 срещи за Купата на Португалия, така и не помирисва терен в първенството. Години по-късно описва положението по следния начин: "Имал съм контузии, но имам и няколко периода, които са били трудни, и сега съжалявам. Трансферът ми в Спортинг е един от тях. Имах наистина добър шанс да се докажа и да постигна нещо значително. Можех още на 19-20 години да бъда сред топ футболистите на България в исторически план, ако си бях грабнал шанса. Но не ми потръгна. Сполетяха ме контузии, смяна на треньори, не получих шанса да изиграя 2, 3, 4 мача. Но вече е минало. Това е преломният момент в кариерата ми, защото можех да тръгна в съвсем друга посока. Контузиите повлияха доста. Не бях достатъчно здрав. Това бих нарекъл най-трудния ми момент сега, след като го осъзнавам години по-късно"...

Левски все по-близо до привличане на Стайн Спирингс

Холандецът може да бъде на разположение за първата тренировка след Нова година

Последва преотстъпване в Болтън. Славчев обаче не е готов за местния футбол - играе едва едно полувреме в Чемпиъншип, преди англичаните да си го върнат като разочарование. През 2015/16 е пратен в кипърския средняк Аполон Лимасол, където в първенството записва 21 срещи, като в 13 е титуляр. Престоят там му носи купа на страната и... голяма любов - запознава се със съпругата си Сара. Последва сравнително успешен период в полския Лехия Гданск. Втората кампания - 2017/18, е по-добре. В нея играе в 27 шампионатни мача (22 пъти е в стартовата единайсеторка), бележи 2 гола. Именно пролетта на 2018 е и последната, в която в 5 поредни мача е започвал като титуляр. След края на първенството се разделя и с Лехия, и със Спортинг и парафира за 3 сезона с Карабах. През 2018/19 става шампион на Азербайджан, но игровото време е по-малко - 16 срещи в първенството. За да се стигне до момента от тази есен, в който от клуба решават, че нямат намерение да разчитат повече на него. И прекратяват контракта му, въпреки че от него остават още 1,5 години.

На 26 години е време Славчев да рестартира кариерата си, която можеше да е доста по-различна. Има шанс да го направи в любимия си тим. Топката вече е в неговото поле. Той трябва да я овладее, да подхване атака и да я завърши. Така, както го правеше още преди да е навършил 20.

Източник: LAP.bg