Експерт: България изостава с 3-4 години от Румъния в борбата с корупцията

- Кои са най-често срещаните икономически престъпления в света?

Присвояването на нещо ценно, което не ти принадлежи, исторически се смята за най-често срещаното престъпление. Да кажем, при финансовите институции, това може да е трансфериране на пари на дадена организация, които реално не са нейни. Финансовият сектор е особено уязвим, защото той работи с пари, а оттам е и сред основните цели за такива престъпления. Ако крадеш коли, например, е различно. Ти трябва да откраднеш автомобила и след това да го продадеш, за да вземеш дадена сума. Финансовите институции обаче оперират директно с този актив - парите, и заради това са по-уязвими.

Другата голяма категория са кражбите и корупцията, при които даден участник се опитва да подкопае прозрачността на икономическата система, като извлича облага, от която при нормални обстоятелства не би могъл да се ползва. В по-голям мащаб, именно това е групата, която не засяга само отделна компания, а причинява най-голяма вреда върху държавите, върху икономиката и върху обществото като цяло.

- Има л връзка между ограничаването на икономическите престъпления и растежа?

- Не разполагам с конкретна статистика в полза на това твърдение, но смятам, че отговорът е категорично "Да". В случая с риска от корупция за страните, те могат да изгубят много, ако не предприемат превантивни действия в тази посока. Те губят инвестиции, губят приходи от данъци, няма прозрачност в областта на конкуренцията фактори, които са от голямо значение за изграждането на икономиката. Ако вземем за пример развиващите се страни в Африка или в някои части на Азия, при тях има проблем именно с изграждането на стабилна икономика, тъй като някои фундаментални въпроси като прозрачността не са решени.

- Какво е влиянието на тези престъпления върху икономиките?

- В пасивен аспект злоупотребите засягат повече въвлечените в тях хора и компании. Разбира се, в някои случаи тези престъпления имат много силен отзвук и могат да засегнат цялата икономика. Има, например, подобни случаи с банки, не само в България, но също и в Молдова има сериозен такъв казус, при който много голяма сума пари изчезна и това се отрази на цялата страна. Традиционно обаче злоупотребите с даден актив се отразяват негативно върху засегнатата компания и в някои случаи могат да доведат до банкрут.

При корупцията картината е по-сложна, защото при такива икономически престъпления страда цялото общество. Имаме примери в региона, при които не е нещо необичайно да плащаш, за да си уговориш час за доктор, да кажем. Подобни злоупотреби се извършват всекидневно и те са част от един много по-голям проблем, при който хората губят доверие в системата.

- Какво друго можем да кажем за икономическите престъпления в нашия регион - Централна и Източна Европа?

- В някои държави в региона продължава да има висок риск от корупция и следователно потенциалните инвеститори не са склонни да влагат парите си в тях. В интерес на тези страни да се справят с проблема, защото в противен случай бизнесът ще потърси възможности за инвестиции на друго място. Това би могло да не се разглежда като загуба за държавата, но със сигурност може да се каже, че е пропускане на възможност за развитие на нов бизнес.

- Корупцията ли е най-големият проблем на региона и в частност на България?

- Не мога да кажа, че е най-големият за България, но мисля, че е значителен в сравнение с някои от съседните държави като Румъния, например. Букурещ предприе много повече мерки за ограничаване на корупцията в сравнение със София. Така че компаниите, които оперират там, знаят, че ако направят нещо грешно или ако техните партньори направят нещо нелегално, има много по-голям шанс срещу тях да започне разследване и да им бъдат наложени санкции. Това е като отглеждането на дете - трябва да му покажеш, че ако направи нещо нередно, ще има наказание. Също така България доста закъсня със законодателните промени, засягащи корупцията. Ще отнеме известно време, докато се види ефектът от тях.

Добър пример в региона е и Словения, която вече е доста по-напред в това отношение. Хърватия също се справя добре. Можем да кажем, че Румъния има 3-4 години преднина пред България. В тази посока работят и държавите извън ЕС, като Сърбия и Македония.

Много е важно да кажем за региона, че ако погледнем назад през последните повече от 10 години все още има влияния от комунистическата ера. В много държави тук хората нямат доверие в действията на държавните институции в борбата с корупцията. Отчасти това е свързано с информацията по случаите, която остава конфиденциална. Също така много хора се страхуват да бъдат свидетели, за да не бъдат преследвани след това. В други части на света в такива случаи имаш право да останеш анонимен. Много хора искат да споделят подобна важна информация, но нямат доверие в хората или институциите, с които трябва да разговарят. А това е първата стъпка.

Разбира се, такива проблеми има във всички страни, дори и в Западна Европа, Скандинавието и други. В много от тях обаче борбата в тази посока се води от десетилетия. Борбата с корупцията и мерките срещу нея не са нещо, което се прави веднъж и след това всичко върви по вода. Тя е процес и институциите трябва да бъдат постоянно активни, за да изградят доверие.

- Погледнато в по-малък мащаб, от гледната точка на една компания, как може тя да стане жертва на икономическо престъпление?

- Всяка една компания може да бъде засегната и няма гаранция, че дадена организация или човек няма да бъдат атакувани. Най-ефективният начин за управление на рисковете е да бъдеш наясно какви са те. Много компании са фокусирани върху производството и продажбите си, а обръщат малко внимание на опасностите и се надяват, че на тях нищо няма да им се случи. Най-важната крачка за дадена организация е да осмисли конкретните опасности, свързани с нейната дейност, продукти, производство. Това ще помогне в последствие компанията да прецени какъв контрол има, за да се справи с тези рискове.

- Правилно ли е да смятаме, че компаниите от някои индустрии опасностите са по-големи, отколкото за тези с дейност в други сфери?

- Да, вече споменах финансовата индустрия. Частично при нея това е свързано с простия факт, че тя е много близо до парите и се занимава с трансферирането на капитали. Всички финансови услуги са сред основните цели за извършването на икономически престъпления. Рисковете традиционно са големи и за секторите, свързани с работата по големи проекти като строителството и инфраструктурата, също и телекомуникациите. Там има голяма конкуренция за печеленето на мащабни поръчки, което повишава риска, особено от корупция.

- Бързо развиващата се дигитална икономика поражда ли нови рискове от икономически престъпления?

- Дигиталната икономика и технологиите като цяло от една страна дават на компаниите възможност да предлагат нови продукти и услуги. В същото време обаче има сериозна организирана престъпност, чиято цел е да атакува банки и други организации. Преди време хакерите действаха в малки групи и приемаха кибер атаките като някакъв вид забавление. През последните години обаче те си партнират активно с организираната престъпност и вече целят да правят печалба от това.

Нали знаете, че атаките винаги са насочени към най-слабото звено. Мисля, че кибер сигурността е настоящото такова. Това е като да има една отворена врата, която може да даде достъп до всички останали части на дадена организация и дори до нейните партньори. Нещо повече, в този случай трябва да се отчитат и репутационните рискове, тъй като имиджът е най-важният актив на всяка компания или личност. Ако някоя компания стане жертва на подобна атака, хората започват да се питат дали биха могли да й имат доверие.