Мондиал 1950: Кошмарът "Мараканасо", геният на Гиджа, Англия на колене пред американските аматьори

Световното първенство по футбол от 1950 година е първият мащабен международен форум след края на Втората световна война. Първият всеобхватен опит различията да бъдат загърбени и пренебрегнати, а доскорошните съперници - обединени в обща кауза и цел - спечелването на футболния Мондиал.

С тази тежка задача, да опита отново да събере разпилените парченца от разпокъсания познат свят, се заема може би най-емблематичната и неразривно свързана с Царя на спортовете игра - Бразилия. Страната на кафето среща разбиране от голяма част от световните сили, но същевременно поканата на Селесао бива пренебрегната от част от лидерите на мнение в европейски и световен мащаб.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Германия, която малко по-рано е разделена на две наглед трудни за съвместяване части, отказва участие в шампионата на планетата. Страните от тогавашния Социалистически лагер също не реагират положително на идеята за участие в първенство по футбол. За съжаление, сред тях е и България.

СССР, Унгария, Чехословакия, Шотландия, Турция, Белгия, Япония, Австрия, Еквадор, Перу и Аржентина също или отклоняват предложеното им място, или пък не биват допуснати от организаторите. За да бъде попълнен форумът от участници, места в шампионата получават няколко от елиминираните в квалификациите държави.

Статии в местната преса от годината преди провеждането на Мондиала изтъкват смелостта на Бразилия да поеме огромната отговорност по организацията и провеждането на шампионата.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Провал на събитието аналогично би ознавал и неспособност за възстановяването на нормалните отношения между страните, доскоро воювали на фронта.

МОНДИАЛЪТ СЕ ЗАВРЪЩА СЛЕД 12-ГОДИШНО ПРЕКЪСВАНЕ, "ЗЛАТНАТА НИКЕ" Е СКРИТА В... КУТИЯ ЗА ОБУВКИ

По стечение на обстоятелствата, триумфалният трофей от световните първенства - считано към тогавашния момент това все още е статуетката "Златната Нике" - остава притежание на последния си носител пред Войната - Италия.

През голяма част от сраженията, безценната фигурка от най-ценния благороден метал бива скрита от тогавашния генерален секретар на Световната футболна централа - Оторино Бараси в... кутия за обувки. Под леглото на въпросния доктор. Властите неколкократно разбиват и обискират апартамента му, но купата никога не е намерена от тях.

Източник: Culture24

На първия си конгрес след края на военните действия, ФИФА взима решението Мондиалът да се състои в Бразилия... през 1949 година. Стартът на първенството се налага поради забавянето на строителните дейности на стадиона, който ще приеме решителните битки от шампионата - "Маракана".

Купата, крита години наред в кутия за обувки, е преименувана на "Жул Риме", по името на един от двамата фактически идеолози на световните футболни първенства.

Източник: commons.wikimedia.org

РАЗОЧАРОВАНИЕТО "МАРАКАНАСО"

Световното първенство по футбол през 1950 година остава завинаги в историята не толкова с победата на Уругвай, колкото със загубата на Бразилия в последния мач от надпреварата. Повече от любопитно за отбелязване е това, че Мондиалът не включва провеждането на финален сблъсък.

Шампионатът на планетата разпределя съперниците в 4 различни групи. Победителите в тях се изправят един срещу друг. Всеки играе срещу останалите лидери на групи, като на база най-добрите резултати в тези двубои бива определен световният номер едно.

Всички смятат, че Бразилия няма как да не спечели първенството. Част от изданията в страната излизат със заглавия "Ние сме световни шампиони" още преди провеждането на срещата с Уругвай. Последна и за двата тима в надпреварата.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Самочувствието на домакините до голяма степен е оправдано, предвид факта, че те доминират всички свои опоненти, по пътя към заключителния сблъсък. Мексико е надигран от бразилците с 4:0, Югославия с 2:0, Испания е засрамена с тежко поражение с 1:6, а Швеция дори получава попадение в повече във вратата си - 1:7.

В заключителния двубой Бразилия приема опонента си Уругвай пред 199 858 зрители на легендарния "Маракана".

И губи с 1:2, въпреки че повежда в резултата.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Вратарят на домакините Барбоса е упрекван до края на живота си за допуснатите две попадения във вратата си. Гредите на бразилската врата всъщност биват изгорени. Буквално. Но бразилците никога не прощават "смъртния грях" на стража си.

Когато медиите съобщават, години по-късно, че той е починал, те пишат:

"Това е втората смърт на Барбоса".

"Попитайте когото искате в Бразилия за този мач и ще получите все един и същ отговор. Има стигма. Негласно табу, забрана да говорим за срещата. Никой не е казвал това да бъде така. Но е факт. Толкова много години по-късно, толкова много титли по-късно, но никой няма да забрави фиаското на собствен терен. То е било прието за накърняване на националната ни чест и достойнство. Счита се за едно от най-черните петна в историята на Бразилия въобще", коментират съвременните фенове на Селесао.

"Преди началото на първенството всички искахме, но и бяхме сигурни, че Бразилия ще бъде световен шампион. Всички. Без нито едно изключение. Никога преди това не бях присъствал на стадиона при подобна обстановка, при такава тишина, по време на футболен мач...", казва Синвал Андраджи, оперативен вицепрезидент на стадион "Маракана".

"Всички се бяхме облекли като за празник. Очаквахме триумф. Седнахме зад вратата на Бразилия. Когато поведохме в резултата, започнахме да скандираме "Победихме, победихме, победихме!". А след това всичко свърши. Не сте виждали толкова много хора на едно място, които плачат едновременно и еднакво неутешимо. Мъже, жени, момичета, момчета... Това беше безспорно най-тъжният ден в историята на футбола ни", споделя Артур Немезио, присъствал на срещата.

Карлос Алберто Торес, капитан на националния отбор на Бразилия, който става световен шампион през 1970 година (20 години след катастрофата срещу Уругвай), споделя следното:

"Този провал никога не беше забравен. Всички мечтаеха за триумф у дома, на наша територия. Както го направи Англия, както го сториха Германия и Аржентина. За нас, бразилците, загубата остана завинаги. Като белег върху всички последвали успехи. И никога не беше забравена.

Източник: Twitter

През 1970 година, групи от фенове се събираха пред хотела ни, скандирайки възгласи за тази загуба. И по този начин допълнително ни мотивираха за успех. Тогава сключихме пакт - да не приемаме негативните думи, да извлечем само позитивите от призивите на феновете и помежду си да не говорим за 1950 година. Не мога да си представя какво би се случило, ако Бразилия отново загуби от Уругвай. Още повече пък на същия стадион. Това би била една общонационална катастрофа".

Едва 7-годишният Пеле, виждайки как баща му плаче неутешно пред екрана, непосредствено след последния сигнал, се приближава към него, потупва го по рамото и му казва, че ще спечели световната купа. Заради него. За да не плаче.

Осем години по-късно той спазва обещанието си.

"Все още си представям изражението на лицето на баща ми, когато заговорим за тази среща. За голяма част от бразилците провалите са по-запомнящи се и остават за по-дълго време в съзнанието от победите", казва бразилският футболист Фред.

Един анекдот, свързан с тогавашния президент на ФИФА Жул Риме, най-добре илюстрира атмосферата по трибуните на "Маракана" след драматичната развръзка на мача между Бразилия и Уругвай през 1950, решен от попадението на Гиджа.

Резултатът е 1:1, когато Риме напуска ложата и отива да подготви тържествената си реч, с която възнамерява да поздрави домакините (равенството ги устройва). Когато се връща с трофея обаче установява, че на стадиона цари гробна тишина, защото Уругвай е успял да изтръгне победата.

"Бяхме планирали всичко, с изключение на победата на Уругвай", разказва Риме.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

"Трябваше да връча купата на победителите и да произнеса тържествена реч след финала. Беше предвидено да има почетен караул между тунела и центъра на игрището, където щеше да ме чака капитанът на победителите - разбира се, Бразилия.

Подготвих речта си и отидох да взема купата няколко минути преди края. Резултатът беше 1:1 и домакините щяха да станат световни шампиони. В един момент обаче адският шум секна. Когато най-после излязох от тунела, по трибуните цареше гробна тишина. Нямаше нито почетен караул, нито изпълнение на националния химн, нито поздравителна реч, нито тържествено връчване на трофея.

Някак успях да открия капитана на Уругвай Обдулио Варела и тихомълком, почти нелегално му дадох златната статуетка. Стиснах му ръката набързо, обърнах се и побързах да си тръгна. Не бях в състояние да промълвя нито дума, за да го поздравя с успеха...".

КОГАТО ПОСЛЕДНАТА ДУМА ИМА СЪДБАТА

Съдбата понякога си прави странни шеги. На 16 юли в Уругвай празнуват годишнината от "Мараканасо" - световната титла, спечелена сензационно в Бразилия. В крайна сметка обаче празникът се превърна завинаги в сбогуване с един от най-ярките символи на онзи триумф - Алсидес Гиджа.

Почина екзекуторът на Бразилия от 1950 г.

Гиджа си отиде точно 65 години след като вкара решителния гол

Гиджа почина на 88 години от сърце. Забележителното е, че това се случи точно 65 години след най-важния мач в кариерата му - Бразилия - Уругвай от финалния турнир на световното през 1950 г. Тогава той забива победния гол за 2:1, след като преди това центрира за изравнителното попадение на Хуан Скиафино.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

"Само трима души са успявали да накарат "Маракана" да замлъкне - Франк Синатра, папа Йоан Павел II и аз", е една от легендарните фрази на Гиджа. Човекът, превърнал се в символ на своята страна, който е вдъхновил и продължава да вдъхновява създаването на десетки филми, песни, книги. 

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Той е символ, герой, един от най-обичаните и най-мразените футболисти в историята. Минимална пенсия и интервюта срещу заплащане, за да оцелее - в това се превръща животът на футболната легенда.

През 2006 г. му е присъдена наградата "Златна обувка", която той веднага продава. Наддаването му носи 26 000 долара и той купува имот за съпругата и децата си.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

След смъртта на бразилеца Жувенал през 2009 г., Гиджа остава последният от 22-ата участници в легендарния двубой. Алсидес остава завинаги в историята, като съдбата решава той да напусне този свят на най-светлия ден в професионалната му кариера.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

МИЯЧ НА ЧИНИИ И ГРУПА АМАТЬОРИ РАЗОЧАРОВАТ АНГЛИЯ ПРИ ДЕБЮТА Й НА МОНДИАЛ

Англия. Второто най-голямо разочарование на Мондиал 1950. Родината на футбола дебютира на световни футболни финали, след като преди това арогантно отказва участие във всяка една подобна надпревара, окачествявайки ги като "аматьорски". Именно аматьорски състав обаче - този на САЩ - нанася първото, а по всяка вероятност и едно от най-големите разочарования във футболната история на страната.

"Сбирщината от недодяланици", обслужващият персонал, групата непознати, събрани за първенството случайно. Това са част от епитетите, с които се окачествява отборът на Щатите. Донякъде с право. Състезателите не се познават, повечето от тях се срещат за първи път, футболът им е просто хоби, а и самите те не гледат насериозно на участието си в Бразилия, обикаляйки (по собствените им думи) всички възможни барове на Копакабана във вечерта преди мача с Англия.

Изненадващо, неочаквано и дори стресиращо за феновете в Бразилия обаче, американците печелят мача си с островитяните с 1:0. Голмайстор в срещата е хаитянинът Джо Гетдженс. Един студент и мияч на чинии, живял като емигрирант в САЩ. Бразилските зрители го изнасят на ръце от стадиона в Бело Оризонте, след сензационната победа. Гетдженс е емигрирал в Ню Йорк малко преди старта на турнира, за да следва счетоводство в университета Колумбия. Паралелно с учението си, той работи в един испански ресторант в Харлем като мияч на чинии. Номиниран е от американската футболна федерация поради възможността му да получи американско гражданство в обозримото бъдеще. Чак през ноември 1950 г. ФИФА е информирана по случая. Гетдженс е поканен да участва на световното първенство само няколко дни преди заминаването, тъй като няколко американски национални играчи отказват участие, защото не получават отпуск от работодателите си. Все пак в Америка европейският футбол е повече хоби след края на работния ден, отколкото начин на живот. Уолтър Бар, който също е част от тима, всъщност е учител по физическо, а вратарят Борги - шофьор на катафалка. Другите работят като пощальони или като служители по гишета. На стадиона, за мача с англичаните, те пристигат с каубойски шапки и подаващи се цигари от крайчеца на устата. След пиянски запой на предишната вечер.

Букмейкърите единодушно определят коефициента за тяхна победа - 1:500.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Тече 37-та минута, до този момент САЩ така и не успява да застраши вратата на англичаните, а Уолтър Бар в изблик на отчаяние изпраща топката отдясно по диагонал в наказателното поле на Англия. Уилямс се хвърля напред, но Гетдженс е по-пъргав и сякаш полита във въздуха. Днес някои казват, че ухото му е отклонило топката във вратата, други твърдят, че Гетдженс прелита 4 метра и реализира попадението с тила си.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Бърт Уилямс си спомня по-късно: "Американците за целия мач пипнаха топката шест пъти. Шест! При един от тях бях неподготвен и не можах да ритна кълбото както трябва". Статистиците пък отбелязват цели шест големи пропуска за гол на англичаните само след 12 минути игра. Но американският вратар Борги спасява всичко възможно - а когато закъснява, помагат дървените греди на вратата му.

В Англия журналистите първоначално мислят, че е станала някаква грешка при телеграфните емисии на агенция "Ройтерс". Те съобщават крайния резултат като 10:1. За вестниците в САЩ самотната сензация, представляваща изненадващ успех, е безразлична. Някои журналисти стерилно информират за победата въз основа на съобщенията на новинарските агенции, казвайки, че тя е била "щастлива" и "случайна".

Посрещането на победителите в родината им е всичко друго, но не и празнично. На летището не е постлан червен килим, няма празнуващи американци със знамена. "На летището ни чакаше само съпругата ми. Имаше и още някаква жена там", казва едно от попълненията на тогавашния американски състав Уолтър Бар.

Съставът на САЩ на Мондиал 1950: Джак Лайънс, Джо Мека, Чарли Коломбо, Франк Борги, Хари Киоу, Уолтър Бар, Бил Джефри, Франк Уолъс, Ед МакИлвени, Джино Париани, Джо Гетдженс, Джон "Клърки" Соуза, Ед Соуза.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Героят за американците Джо Гетдженс не е споходен от впечатляваща спортна кариера, както всъщност се получава с повечето му съотборници от 1950 г. Той преминава в тима на Расинг Париж. Изиграва четири срещи. Последният му официален двубой е изигран през 1953 г. с фланелката на националния тим на Хаити. Политическата дейност на семейството му предопределя съдбата на Гетдженс. Братята му Фред и Жан-Пиер открито симпатизират на хаитянската опозиция и участват при организирането на различни планове за правителствен преврат. На 7 юли 1964 г. Гетдженс е изваден от жилището си с насочен в главата пистолет от ръководителя на хаитянската тайна полиция Тонтон Макуте и е натикан в собствения си автомобил. Няколко дни по-късно е екзекутиран в килията си.

НАЙ-ДОБЪР ИГРАЧ НА МОНДИАЛА

Звездата на домакините Зизиньо печели приза. Той играе на позицията атакуващ халф или на крилото. На първенството вкарва два гола, но завинаги остава в паметта на футболните фенове като изключителен техник. Самият Пеле казва, че не е виждал по-добър играч в живота си от Томаш Соареш Да Силва, както е пълното име на Зизиньо.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

За националния отбор на Бразилия, Зизиньо изиграва 53 мача, в които вкарва 30 гола. Той отказва да играе за националния тим през 1958 година, при първата титлата на кариоките, с мотива, че не е честно да заеме мястото на някой само заради името си, тъй като е повикан в последния момент и под натиска на фанатичните бразилски запалянковци. Зизиньо е избран за четвъртият най-добър играч на Бразилия за XX век.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

ФИНАЛ

Бразилия - Уругвай 1:2

Голмайстори: Фриака (47'); Хуан Скиафино (66'), Алсидес Гиджа (79')

БРАЗИЛИЯ: Барбоса; Аугусто, Жувенал, Бауер, Данито, Бигоде, Фриака, Зизиньо, Адемир, Жаир, Чико

Треньор: Флавио Коста

УРУГВАЙ: Роке Масполи; Матиас Гонзалес, Еузебио Тейера, Шуберт Гамбета, Обдулио Варела, Виктор Андраде, Алсидес Гиджа, Хулио Перес, Оскар Михес, Хуан Скиафино, Рубен Моран

Треньор: Хуан Фонтана

ВАЖНИ ФАКТИ ЗА МОНДИАЛ 1950 

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com