Научихме ли си урока да бъдем лоялни към държавата, да изискваме от нея, но в същото време и да даваме?

Какво правим, за да помогнем на държавата и заедно с общи усилия да запълним дупката в бюджета и да си помогнем в кризата.

Един обикновен пазарен съботен ден може да ни покаже, че дори и световната и финансова икономическа криза не е в състояние да разтърси съзнанието на българина и да промени тарикатското му мислене на по-умен от всички и да го превърне в гражданин.

Какво показва един кратък рейд в магазините за дрехи и обувки в краен софийски квартал?

В някои от тях след покупка може и да ви издадат касова бележка, но в други услужливо забравят.

При обувките цари пълна амнезия у търговците да чукнат касовия апарат. Там обаче са особено загрижени за здравето на потребителите.

Джапанки и сандалки не се пробват без чорап, който вие трябва да си закупите от магазина, ако случайно в летните месеци не носите такъв. На въпрос защо летните обувки трябва да се мерят с чорап, продавачите обясниха, че такива са изкисванията на ХЕИ и глобите за неспазване на това изискване са изключително солени. Освен това търговците на обувките изтъкват и друг важен аргумент - не знаете кой преди вас е пробвал обувки.

Купуваме си заветния чифт сандалки, хигиенно изпробвани с купен от магазина чорап и благодарим на търговците, че така усърдно се грижат за нашата хигиена и здраве. Прави впечатление обаче, че продавачите не са толкова загрижени за лоялността си към държавата, защото нито за чорапчето, нито за обувчиците ще получите касова бележка. Може би законите на ХЕИ и глобите на ХЕИ са по-сурови за търговците, от законите и глобите на данъчните?

Ако имате неблагоразумието да си поискате касова бележка, рискувате сериозно да ви се озъбят или най-малкото да ви погледнат лошо, и само може да си представите какви благословии в този момент сипе търговецът върху вас.

Не по-малко различно е положението и на сергиите за плодове и зеленчуци. Там какво е това чудо касова бележка - едва ли някой от продавачите знае.

Това явление у нас не е от вчера или от днес, но точно в този кризисен момент, това може би трябва да ни накара да се замислим, дали не си заслужаваме дупката в бюджета.

От японски йероглифът за криза се превежда по два начина, единият от които е шанс. Дали за нас кризата ще бъде шанс най-после да осъзнаем как трябва да живеем.