Великият експеримент.

Нулевата година.

Вододелът между Стария и Новия свят.

Това са само част от определенията за 2020 г., която може да се превърне в ключова за първата половина на XXI век. Дрънкащите оръжия и барабаните на войната между САЩ и Иран, вероятно остатък от едно отживяло време, бяха само прелюдия към марша на "невидимия" враг в Поднебесната империя, който превърна света в бойно поле и полигон за изпитания на социално-икономически оръжия като "постоянно с маска" "остани си вкъщи" и "капитализма няма нужда от работници".

Говоря за най-голямата световна война в историята на човечеството с участието на повече от 190 държави и милиарди хора, които превърнаха домовете си в окопи и сложиха технологиите на рамо.

Войната е неразделна част от човешката природа. За повече от 5600 г. писменост са документирани 14 600 войни, или 2-3 войни всяка година в историята на човека. Мирът е аномалия. Всеки ден се тръби за войни - срещу терора, срещу потисничеството, за ресурси, за пазари. Те са мощен катализатор за радикална промяна.

Сега Covid-19 е тази промяна, която изпрати Стария и постави начало на Новия свят, без да ни предупреди, без преход, безкомпромисно.

Пропастта е голяма.

Няма връщане назад, времето не чака. Единственият път е напред, но в коя посока - към един нов свят, изпълнен с надежди, но под сянката на поляризацията, мегатехнологизма и антихуманизма.

Вирусът не е измислен, а реалност. Вирусът не е китайски, а глобален.

Експериментът е природен.

Covid-19 ни показа промяната с планинския въздух в мегаполисите и забавяне на глобализацията, за да погледнем в себе си. Но може би е късно, жребият е хвърлен. Една мутирала форма на капитализма, която сблъсква човек с човека, човек с природата, а същевременно изолира. Изпъкват натрупани антагонистични отношения.

Нишката се скъса някъде там между Стария и Новия свят.

Поляризацията ескалира.

Експертизата се превръща в шарлатанство, а дезинформацията в основен източник за сформиране на мнение. Вземай дезинфектант срещу вируса - истинска наука. Къде е границата? Кой носи отговорност? Със сигурност не са наблюдаваните, а наблюдаващите там някъде отгоре.

Антиутопиите на Маколей, Хъксли и Оруел се събраха. Страхът и недоверието ни правят податливи на манипулации и конспиративни теории. Нарастващата тревожност за бъдещето е развъдник на идеологии и опасни планове, които се превръщат в реалност.

Границата между свободата и контрола е много тънка.

Вирусът падна като манна небесна за прилагането на експеримента - автоматизирането на човека, срастването му с технологиите, следене на всеки негов ход в нови измерения, в които свободата е архаично понятие.

"Сложи си маска", "прибирай се у вас", "спазвай дистанция" се чува от технологично-репресивния дрон, който владее лицево разпознаване и бързо откриване на информация кой е номерът на вратата на дома ти. Излизаш от града само с правилния зелен код на телефона си. Батерията да не пада, иначе няма мърдане, освен ако не ти предложат безплатен чип. Електронната гривна ти слагаме, за да не нарушаваш самоизолацията или идваш с нас на специално място. Телефонът ти се подслушва с мерки срещу терористи.

Къде е човекът в тази нова епоха?

Той вече не е човек, а информация, данни в "новия икономически ред", както пише Зубоф в "Епохата на надзорния капитализъм", настъпил след "преврат отгоре".

Ситуацията е под контрол, в безопасност си.

Мегатехнологизмът ще те спаси.

Вероятно.

Но надеждата е винаги там, макар и сред малцина. Може да се справим, но не и разделени и с погазване на най-ценното - правото да останеш човек. Covid-19 е рядката възможност за дълбока преоценка на ценностите и навиците ни, да положим крайъгълния камък на този нов свят на основата на истината и свободата.