Големият кораб не минава. Той потъва. Така накратко може да обобщим ситуацията със заседналия край бреговете на Камен бряг товарен кораб Vera Su, ако перифразираме емблематичната песен на LZ.

Вече над десет дни проблемът с блокирания турски плавателен съд с 9-членен екипаж и 3300 тона азотни торове на борда се заплита все по-здраво като моряшки възел, а изгледи за каквато и да било развръзка, камо ли благоприятна, засега няма никакви.

Въпреки очакваното влошаване на метеорологичните условия, което само би затруднило допълнително операцията по разтоварването и изтеглянето на кораба, дните отминават единствено в прехвърляне на отговорността за инцидента между институциите и корабособственика, които вместо да съгласуват и обединят усилията си, сякаш са се оставили на течението и разчитат ситуацията да се разреши чудодейно - от някакъв deus ex machina като в античен театър. За съжаление разликата е в това, че ако в древногръцките трагедии богът, спуснат с кран на сцената, винаги съумява да ни избави от безизходицата, то при казуса с Vera Su кранът, осигурен от Дирекция "Морска администрация" за изтеглянето, съвсем не се оказа от полза и само затвърди убеждението на обществото, че държавата, сценарист, е неподготвена както технически, така и процедурно за подобни ситуации.

"Сериозна неадекватност". С този мотив транспорният министър уволни директора на "Морска администрация" кап. Живко Петров след крушението на операцията по разтоварването на кораба. Решението беше логично и донякъде очаквано, особено след като всички видяхме видеокадрите с операцията по разтоварване, организирана от същата администрация и как стотици килограми от насипния тор попадат в морето при опит да бъдат прехвърлени с щипката на крана върху баржата, с която трябваше да се изнесе част от товара.

Гледката някак навяваше асоциации с двегодишно дете, играещо в пясъчник, което още не е научило, че за да не разсипва песъчинките, трябва да използва не търмъчето, а кофичката и лопатката си - нещо, категорично несъответстващо с представата за експертен екип, който се предполага, че трябва да ръководи операцията.

Разбира се, от Министерството на околната среда и водите побързаха да се разграничат от смущаващо некомпетентните действия на ИА "Морска администрация", заявявайки, че не са давали разрешение за подобен подход. И така, верни на принципа, че е много по-лесно да се посочи виновникът, а не решението, от ведомството предпочетоха да отправят обвинения към дирекцията, подчинена на Министерството на транспорта, вместо те самите да зададат ясни стъпки за изпълнение на задачата по изтеглянето на кораба.

Показвайки нагледно как общата отговорност се превръща в колективна безотговорност, различните институции не спряха да си прехвърлят топката и да си намират оправдания за закъснялата реакция, несполучливите мерки и изобщо липсата на необходимата нормативна уредба.

Не е ясно дали щеше да се стигне дотам, ако държавата се беше задействала своевременно, вместо дни наред да чака наготово решение от корабособственика, инатливо отказвайки да плати и лев за спасителната операция с довода, че не тя носи отговорност за случилото се.

Да не говорим за това, че и до този момент настрана остава една институция, която първа би трябвало да даде отговори - Гранична полиция, която трябва да охранява външните граници на България, а и в случая на Европейския съюз. Или ако не е точно Гранична полиция, то нейното морско подразделение. Именно тя би трябвало първа да е засякла едно отклонение от обичайния курс на такъв кораб и опасното му приближаване към брега. Да не говорим за това, че всеки, който е ходил на Камен бряг, знае, че там в близост, при всички скали, големи морски съдове със сигурност работа нямат. Освен ако не влизат в пристанище Варна, но пък, както стана известно - натоварени по този начин торове в ЕС нямат право да влизат. И въпросът е - какво изобщо е правил този кораб в този вид в български/европейски териториални води? 

Междувременно обаче сякаш прекалено дълго цялата държава остана глуха за цъкащата екологична бомба на борда на Vera Su за която алармираха природозащитници и експерти по океанология. Е, въпросът е дали бездействието все пак няма да ни излезе твърде солено?

Необмисленото първоначално неглижиране на проблема, опитът на институциите за измъкване от отговорност и прехвърлянето й на някой друг, както и дългогодишното занемаряване на морската индустрия като цяло (макар че това е само един от секторите, от които държавата отдавна е абдикирала) са достатъчни предпоставки за това, че сме се насочили неотклонно към дъното, и то не само морското. А за да бъде (еко)катастрофата пълна, остава да повлечем със себе си и хилядите тонове тор от Vera Su.

Едно е ясно - времето за действие изтича, а както гласи стара моряшка поговорка: "За лошите моряци всички ветрове са насрещни". Дали в случая със заседналия кораб държавата ще се прояви като лош моряк? Лошото е, че дори и да й пожелаем попътен вятър за постигане на успех, трябва да се избере правилният курс. Такова действие или поне желание за това дори не се вижда - някакви екипи, някакви работни и координационни групи се събират със заповеди първо на транспортния министър, после и на министър-председателя, обявяват се някакви разговори дори и с далечна чужбина за помощ, която обаче ще стигне до Яйлата за поне десет дни до две седмици, а в това време, тези десет дни вече са изтекли.

Два пъти вече бе казано, че държавата не може като един пират да се качи и да превземе кораба, затова и чака така да си тече времето. А какво би трябвало да направят институциите, чиято държава и граници са нарушени? Не само нарушени, а и застрашени? Това не става ясно, както не става ясно и в случая кой е нарушителят, кой - пиратът, и кой - дивакът.

И така... две седмици. И корабът започна да потъва, може би е нормално, поне не би трябвало да е неочаквано. А институциите, барабар с двама министри дадоха няколко пъти брифинг на брега, на скалите край Камен бряг на фона на една от най-хубавите гледки на България. Иронично, зад гърбовете им в сините морски води потъва един кораб, пълен с отрова, точно както с цялата си инертност, липса на координация и безотговорност потъва и цялата ни държава.