Лошо. И доста странно. Уж бяхме съюзници и важни членове на антииракската коалиция, родните ни политици се изпокараха и изпооплюха за това дали участваме в иракската военна операция, или не, как може наши момчета да се пращат далче от дома – там, където се стреля и т.н., и т.н.

Е, оказва се, че не е имало смисъл от всичко това. Напрежението свърши за химическата ни рота. Американските ни приятели нямали нужда от тях, защото се оказва, че вече им трябват охранители, а не химици.

Това донякъде е добре, защото ние и без това, май че щяхме да се озорим с намирането на пари, които трябваше да “пратят” контингента ни в района на размирния Залив.

От друга страна обаче идва въпросът, защо пък именно нашите войници не заминаха. Кой ли не отиде – чехи, словаци, румънци, украинци, та дори и албанските въоръжени сили пратиха контингент – а ние не. Едно време бащите ни са се гордеели, когато техните синове са отивали да служат и обратното – било е срамно ако по една или друга причина наборникът си е оставал у дома – тогава и на мегдана не е можело да се излезе от неудобство. Сега не е по-различно и ще бъде много добре ако разберем истинските причини, които оставиха нашите момчета в базата им. Да не би защото САЩ така и не откриха химическите оръжия, чието "притежание" беше един от основните мотиви за "Иракска свобода"?

А колкото до охранителите, тук вече няма да имаме никакви проблеми.

И без това по улиците ни се шляят достатъчно яки момчета, които стават все по-безработни с отиващите си “борчески времена”.