Компромисът невъзможен?

Първо, че коалицията НДСВ-БСП би минала само ако в България премиерският пост може да се заема от двама души едновременно, т.е. да си имаме двама премиери.
Всички знаем, че това не е така, следователно – от казаното от Станишев можем да заключим, че подобна коалиция става все по-невъзможна.

Явно генезисът на лидерските амбиции и при левицата, и в царската партия е стигнал до висоти, където понятието компромис трудно вирее.

Второто нещо, “изплувало” от анализа на Станишев, се нарича Български народен съюз (БНС), известен още като коалицията Мозер-Софиянски-Каракачанов.

Веднага си задаваме въпроса – може ли БНС да се окаже тази спасителна и много здрава сламка, чрез която БСП и ДПС да се измъкнат и съставят кабинет, или мимолетното заиграване със съюза е просто тънък намек към НДСВ от страна на левицата, че има и други пътища към “Дондуков” 1.

От аритметична гледна точка комбинацията е перфектна. Трите формации събират 129 депутати, което е предостатъчно като начало – пък и винаги може да се разчита на бъдещите отцепници от ПГ на НДСВ.

Въпросът е дали десноцентристите от БНС ще се съгласят на коалиция с “бившите комунисти” и с партията на Доган.

На пръв поглед – не. Но ако анализираме някои изявления, действия и проблеми на тримата лидери, ситуацията не изглежда толкова невъзможна.

Анастасия Мозер вече на няколко пъти разви теорията защо едни земеделци са се коалирали с ВМРО, като се има предвид тежкото историческо наследство.
И Германия и Франция са били непримирими врагове, което не е попречило тези две държави да се съюзят след края на Втората световна война в името на своите народи, обяснява Мозер.

Ами тогава това уравнение спокойно може да се приложи и към земеделци + социалисти, което си е първа стъпка към коалиране.

Втората стъпка се нарича Стефан Софиянски. Той вече е депутат - напусна потъващия в боклуци кораб на София, но пък влиза в парламента с три висящи дела, заради които от прокуратурата вече подеха рефрена “отнемане на депутатски имунитет”.
Но ако си в управляващото мнозинство, е много трудно да ти се отнеме имунитета – и това г-н Софиянски много добре го знае.

Третата стъпка би трябвало да се нарича Красимир Каракачанов – лидерът на ВМРО, който обяви, че с БСП няма да се коалира.
Винаги обаче има едно “но”.

Нечуван успех ще е ВМРО да бъде сред управляващите, като от това няма да следва, че формацията ще се откаже от своите принципи – повечето от тях са идентични с тези на социалистите.
От друга страна мотото на Каракачанов – “бъди патриот”, също спомага за тази коалиция – чрез нея по-бързо ще се пристъпи към осъществяване на евроинтегрирането ни, което си е патриотична кауза.
И трето – ако Софиянски и Мозер са съгласни с коалирането, Каракачанов няма къде да мърда.

Разбира се, при подобен съюз реакцията от дясно ще бъде унищожителна – и Костов, и Надежда ще са в стихията си да заклеймяват поредното предателство към десните сили.
НДСВ също ще се включи подобаващо.

Само дето и тримата лидери на БНС отдавна са свикнали със заклеймяването и това не би попречило на спокойния им сън.

Всичко казано дотук обаче си е “импровизации върху тема”. Пътищата към бъдещия кабинет на България не са малко, като от решаващо значение ще бъде, на кого пръв няма да издържат нервите.

Ако пък “алъш веришът” се проточи, не бива да забравяме, че настоящите процеси у нас се следят внимателно от Брюксел, който има достатъчно силни “инструменти” за оказване на приятелски натиск.

Тогава най-вероятно, тежкият “цайтнот”, в който ще изпаднат преговарящите партии, ще ги принуди да потърсят “третия” – фигура различна от Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски, която да поеме невралгичната позиция премиер, с което пътят към коалиционен кабинет ще бъде сериозно разчистен.

До момента е ясно едно – преди втората половина на месеца, едва ли ще има яснота около принципната структура на бъдещия кабинет.

Но пък това е добре за настоящия.
Видя се, че въпреки предизвестения му край, кабинетът не се притеснява да взима важни решения, свързани със сключването на сериозни сделки.