Чели ли сте „Мъглата" на Стивън Кинг? Страхотна новела, написана от голям автор с уникално въображение.

Усъвършенствал до крайност технологията на ужаса, Кинг кара героите и читателите си да се сблъскат с най-мъчителните кошмари, изплували от мъглата на фантазиите им.

И нас ни „нападна" мъглата. И истинската, физическа мъгла, но и онази, от която изплува най-лошото от нас.

Последните няколко дни ни направиха свидетели и очевидци на неща, които се оказаха в повече дори за нашата леко абсурдна действителност.

Тежки и трагични катастрофи заляха пътищата ни, столичните улици отново заприличаха на бойно поле - не с една, а с по две престрелки на ден, децата ни в училище сериозно се заемат с практическо изследване на понятието насилие...

И ако за катастрофите декемврийската мъгла има частична „вина", то за останалото е време сериозно да потърсим причините някъде другаде.

Всъщност, дори няколкото трагични инцидента по пътищата ни - взели близо 30 човешки живота през последните ден-два, са причинени по-скоро от самозабравяне, тъпота и тотална липса на дисциплина, отколкото от капризите на природата.

Свидетели сме колко кратък е пътят от дебелашката самонадеяност зад волана до мига, който те прави престъпник.

Свидетели сме, как мъглата се превръща в един грозен символ на ежедневието ни, което все още е хаос, безнадеждност и мрак.

Помните ли онзи митичен тунел от началните дни на демокрацията, в който непрекъснато се взирахме с надежда да видим светлината в края му?
Е, май че мъглата е проникнала и в него, а ние бавно се превръщаме в героите на Кинг, които ужасени очакват какво още ще изскочи от нея.

В същото време не ни напуска и надеждата, че все някога тя ще се вдигне сама, а с нея ще си отиде и всичко грозно и неясно от деня ни.

Но ако това не стане, ни предстои тежко очакване какво ще се появи от мъглата на 1 януари 2007.