Преди години за част от българските младежи есента не биваше „златна". Рефренът „наесен с песен" за тях означаваше 2 години казарма, маршови песни и трамбоване по казармените плацове.

С какви тонове ще тръгне обаче тазгодишният нов политически сезон, чието начало официално ще е следващата седмица, след като приключи в началото на август, приличащ по-скоро на гедерейската естрада „Шарено котле"?

С очаквания за „хард рок"-а на отпочиналото народно недоволство, понамалелите протестиращи срещу управлението очакват подкрепление от събратята си от пролетните бунтове.

За тях най-приляга звученето на The Wall, но докато първите седмици на протеста бяха на висотата на гения на Роджър Уотърс, то следващите протестни изцепки пооцапаха малко спонтанния народен гняв.

Контрапротестиращите пък ще рапират под вещото ръководство на едно от лицата „За" Орешарски - Биг Ша.

Само есента ще покаже дали протестът от временна заетост ще се превърне в постоянно средство за препитание. Ще видим дали чистият народен гняв или платеният бунт ще напълнят площадите.

Дали и родната полиция, възхвалена в „химна" на Веселин Маринов (помните ли го?), ще Ги опази (депутатите) от волята на избирателите, или Народът ще се превърне във враг за системата, огънал се под силата на полицейска палка?

Управляващите партии са наясно за търговията с протестиращи и затова май остават глухи за виковете „Оставка" и „Червени боклуци". Опиянена от звуците на Интернационала, столетницата си кадрува и не мисли за разцепление.

ДПС е твърдо като електората си - около 6%, като драматични промени са малко вероятни. Все пак партията оцеля след загубата на „втория в ДПС"- Касим Дал и след неуспешния опит да й бъде отнет „Първият" - Сокола. При целия мащаб на скандала „Делян Пеевски" и този казус не успя да разтърси ДПС.

Дали Атака ще се пробва - както през далечната 2006 година, отново да щурмува под трелите на Вагнер резултатите от социологическите проучвания, които не дават шанс на Волен Сидеров за трети парламентарен мандат.

Фронтоваците от НСФБ вероятно и този сезон ще си мерят национализма с атакистите.

А сеирджиите, вече притеснени от необичайното мълчание на Яне Янев, се питат дали и кога консерваторът отново ще размаха заплашително пръст или и този сезон няма да намери своето място на политическия небосклон.

Каква ли ще е новата патриотична песен на ВМРО и в каква ли посока ще я отведе - на ляво към рестарт на АЕЦ „Белене" или на дясно, където десетки партии са в очакване да се присъединят към новоизлюпения Реформаторски блок.

Непредставените в парламента десни избиратели са в очакване, още повече, след като предходните опити за обединение на десните формации претърпяха „бавно, но славно" крах.

Май и блокът ще окаже поредния опит за събиране на проценти, но успехът ще зависи от реденето на листите - препъни камъкът за родната десница.
Както е тръгнало обаче, реформаторите могат да обединят толкова много партии, че на следващите избори дори само всички лидери на тези формации да не могат да намерят място в парламента.

За скептиците Реформаторският блок е като летния хит на Графа, Вензи и Михаела Филева „А дано, ама надали".

И докато силите се прегрупират, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не си губи времето и рита. Поне там на игрището, ако не на политическата сцена, да чуе: „We are the champions".

Само то времето - дъждовно или с ясно слънце, ще покаже кога ще има нови избори - дали още тази години или на пролет заедно с евровота и дали септември ще бъде май?