Помните ли този виц, в който обвинен за убийство се оправдава, че е невинен, тъй като било нещастен инцидент - жертвата се подхлъзнала и падайки се наръгала с нож.... и така 8 пъти.

Далеч по-невинно, но също толкова безумно и нагло е обяснението на някои депутати как били гласували с картите на свои колеги, отсъстващи от пленарната зала, сиреч с чужди карти.

Едва днес се изясни мистерията на този тип гласуване - без да иска и погрешка, въпросният депутат - навеждайки се към съседа си по място, натиснал копчето за гласуване, където случайно била картата на отсъстващия му колега.
И така с 4-5 чужди карти.

В случая не най-лошото е нарушаването на правилника, дори не и очевидната и нагла лъжа.

Ясно и много болезнено се набива в съзнанието ни, че тия от площад „Народно събрание" ни взимат за марули.

Явно летежът им в облаците продължава, чувството за безнаказаност - също, което дава криле на подобни нагли и безочливи изхвърляния.

Става ясно и друго - че с призиви за съзнателност, морал и професионализъм това порочно гласуване няма да бъде спряно.
Може би и защото народното представителство не разбира кое му е нередното, което ни навежда на въпроса, знаят ли в същност депутатите защо са там...

Лошото е и че каквито и да е технически средства няма да могат да преустановят гласуването с чужди карти.
Само пари ще се хвърлят на вятъра, тъй като родният депутат е изобретателен - все пак е успял да се вмъкне в листите и то на избираемо място.

Не ми се иска да утежнявам този текст с цитати от великия Данте, но „Надежда всяка тука...", сещате се.

Може би пък единственият шанс все пак е пълното отрицание на техниката и модерните технологии.

Гласуването - поименно, със ставане от място и изричане „да", „не" и т.н.

И колкото повече гласувания дневно, толкова по-добре - това ще се отрази благотворно на физическия тонус на депутатството.

А здравият дух в здравото им тяло ще е от полза за всички ни.