Имаме нужда от Левски. Това е.
Основната причина, поради която всеки пореден 19 февруари - вече десетилетия наред, хилядите изписани редове не банализират темата, не обезценяват името, не намаляват могъществото на символа.
Денят на Левски е денят на българската гордост, денят за самочувствие и осъзната историческа принадлежност.
След като години наред вече ставаме свидетели на срутването на не един или два мита, на обругаването и охулването на личности и събития - били примери за подражание на поколения, остана един - Дяконът - пожален от историята и историците, от политиката и населяващите я така наречени политици, от хорската памет и пустата ни скептичност.
В същност - не пожален, а надмогнал, преборил се - с живота си, делата и заветите си - и още един факт - нищо, казано за Левски, не може да бъде банално, или да звучи изтъркано.
Той е спасителят на националното ни самочувствие - сигурната утеха в годините на непрекъснати провали, че има една личност и едно име - обединяващи българския дух и родова памет.
Имаме нуждата поне веднъж годишно да си припомним, че съществува нещо българско, което е общопризнато и неизбледняващо. Което е пример за подражание - в най-истинския смисъл на това.
Левски е вярата, че има поне една кауза, която може да ни обедини, независимо от „възраст, класа, пол, занятье...".
Дяконът е утехата и успокоението, че има „нещо българско", устояло на времето и „хорската мълва".
Васил Левски няма нужда от пиедестал, защото той е Големият Български Символ, но ние имаме нуждата да виждаме Дякона там - горе, възкачил се на пиедестала - обичан, оплакван, непрежалим, имаме нуждата от него - да черпим самочувствие, а ако имаме сетива - и родолюбие, и мъдрост.
Затова 19 февруари е ден, в който не е странно, че понасяме с лекота и кресливите речи, и надутите церемонии с протоколното пипване лентата на венеца, носен от гвардейците.
Те не са важни, щом името и заветът са в сърцата...
alterin
на 19.02.2010 в 11:07:35 #60Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени за там, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно... Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии...
alterin
на 19.02.2010 в 11:07:19 #59Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме За първото, което Вие предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н.М.Тошкова да помолите негово високо императорско величество за помощ, за което сте уверени, че и без друго ще помогне. Дай боже да помогне и да подпише барем за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт. Брате, тук за тоя ми предмет да не падате в съмнение, че аз противостоя на мнението Ви. Не, но няма да Ви отговарям, докато са не забележите именно кои са и отде са тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всички други наредби. Като се предложи [реши], води и всички други [въпроси] след себе си и сме в ръцете на прегледвача. Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание. Затова и Вие побързайте, както Ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към Вас с нашето мнение. Ако ли някой не подпише, както казахме, и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме. Сега ида за втория ни предмет, който не е да се реши между теб и мен, а остава за [най]-подирния ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с Вас заедно: зиме или лете? В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме и тук-таме пред няколко още наши по-разумни и [те] са казвали истината тогава, [че зимата] е време. Но ние не смеем да кажем решително, ако да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, [тъй като] Централният ни комитет трябва да подпише. В първото си пък писмо, гдето аз изрекох на Вас, е срещу писмото Ви на г-н Йованица Пишмиша в Т.Магуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да премините през лятото за в Балкана. Право ли е да решавате сами, като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, [то] да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо [1967 г.]. А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.
alterin
на 19.02.2010 в 11:06:57 #58Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място Сега ида да Ви посрещна [да Ви отговоря] на думата, дето казвате в писмото [си], че с Божия воля на лятос да се развява българският лъв в България. Сега, като Ви предлага[ме] до[къде] ни е дошла работата и какво има да работим, па не забравяйте, че хората ни, с които ще захващаме от най-напред се пръснаха от местата, дето живеят, кой по Влашко, кой в Сърбия, [кой] в Добруджа. Остават само старците и жените. Освен [това] нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари.
alterin
на 19.02.2010 в 11:06:43 #57Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си Господин Панайоте, Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата. Наистина бих умрял, ако бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, защото сте и най-главният ни войвода [още от] началото на скупщината. Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се причислявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се е харчило за мен. По всякакъв начин ще гледам да Ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите. Повторно Ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заел съм от брат ми и от другите си приятели 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, [та] се набират 105 гроша, че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената. А тя колко ще вземе? - Не зная. Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си. [За]то[ва] ще Ви моля, ако идите във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша. Но преди то[ва] Ви моля, както Ви пиша по-горе, да ме не оставяте без трошка. защото кажи, че откак съм отишъл в онази къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А онази жена, която ме лекува, тя има вече право да яде от мен. Защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците [и] носи вода чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще й се наплатя. Затова, моля Ви, елате да се разговорите, да й се плати честно, ако ме излекува. Моля Ви, това да не Ви дотегне ни най-малко, за което ще се трудя, както Ви пиша по-горе.
alterin
на 19.02.2010 в 11:06:08 #56Повечето са съгласни да излязат с чети Ваше благородие, г-н Найдене, При дохождането Ви в Белград дойдох няколко пъти при Вас, [та] дано Ви намеря сам, [за] да Ви кажа, че искам да изляза, макар и 25 дни преди времето. [Искам] да си дойда по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо и на които трябва да се каже по-напред [да се предупредят и подготвят предварително]. И тогава ще имаме сигурна наша къща и двора й [ще осигурим освобождението на народа]. Затова моля Ви писмено сега да ме изискате с някакво средство [по някакъв начин] за във Влашко преди 20 април. И от там да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се пълнят отзад. Напротив, ако не ме пуснат преди времето, за което Ви пиша по-горе, и не ми дадат потребните [пушки] от Влашко, тогава знам, че нищо няма в нашата къща. На които съм казал още на 67 г. (1867 г.) преди други, че като не дойда, никому да не се доверяват, от които се и чака в онова място. Ако ли съвсем други се обърне [ако друг пожелае да направи това], в каквото ни най-малко не сме се уверили, защото за таквоз нещо трябва поне един старейшина да има между нас. В кратко [от скоро време] всекидневните минути [случаи] ни показват разпиляване, за което всичките казват, че като остане до 15 март един месец, [ще бъдат разпуснати от легията]. Очевидно да е истина. Ако ли не, едни говорят, че ще се върнат във Влашко, а повечето са съгласни да излязат с чети, което ще каже, че остават на наше разположение. А къде ще му излезе краят? За това остава на старите да мислят. Ако не ни дадат пушки, ние ще излезем с тояги, както на 67 г. третата ни част беше. [Касае се за една част от четата през 1867 г.] Моля Ви, дори и да е било наредено за общо въстание или [ако] не [е] било [наредено], да изработите [наредите] по-скоро, за което Ви моля и [ако] е възможно [да наредите]. И като дойда по-напред при Вас, ще видите, че колкото по-напред бих дошел, [толкова] би било по-добре. Ако и да знаете какво трябва [какво е нужно да се направи], то като Вас човеци не могат [го] извърши, [макар] и да можете [да наредите] чрез други, но [Вие] не знаете онези человеци, с които може да се извърши. Покорний Васил И. Левский из Белградската академия - новообразувана българска чета
alterin
на 19.02.2010 в 11:05:26 #55За честните хора такава смърт Научили сте чрез вестника за Ангел Кънчев, че се е убил в Русчук и [че] нищо няма намерено в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко. Страхът му е [станал] причина да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт... Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото днес [тя] е най-сладка, честна и права смърт за всеки българин. Дързост и постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.
alterin
на 19.02.2010 в 11:05:11 #54Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка. Това Ви е известно. [Но] тук думата ни е за нашите братя сърби, които така също изповядват: свобода или смърт. И ето време [е] да покажат действително, че те, сърбите, са братя и на българите. Ние днес искаме да се освободим и простираме ръката си за помощ, каквато можат да ни дадат. Ние се нуждаем от народни водители за бойното поле и ги молим да ни дадат място за 150-200 души във военното училище. Затова задължавате се от Централния комитет по-скоричко да поднесете тайно писмото ни на сръбското правителство, че ако намери място прошението, отговорете ни по-скоричко, за да се разберем по-ясно със сръбското правителство за тая работа, която ще им признае българският народ. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа.
alterin
на 19.02.2010 в 11:04:59 #53Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел. Ние, членовете на Централния комитет, се събираме да определим вече времето за общо народно въстание. Вънкашното обстоятелство ни принуждава силно [и] без друго да вървим на бой и да не се губи [нито] минута. Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всички страни на Българско да се приготвят с барут, куршуми и пр., да дава вече кой колкото пари има, да вдига с лихва вече кой колкото може. Парите най-късно до два месеца [трябва] да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат, загдето ги поискам, та докато се нарежда работата за революция, пушките и целият друг припас да бъде готов и се разнесе по местата, гдето е нужно. Защото вдигнем ли [веднъж] народните байраци, дотам е цялото приготовление. Всичко това скоро да съобщите по всички места. Приносящият е наш брат от окръжния център Юданчоглу Селиникли [Пазарджик - Н. Ръжанков]. Ще му дадете адреса си и ще вземете [техния] адрес за писмено и всякакво споразумение. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и как стоят сега. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого да го донесе в Ловеч у Николча Алачат [Сирков] в махала Дръстене. По-скоро вижте да ми изпратите [и] фишеците на иглянката ми. Всичките тамкашни имена да ги промените с други и моето - вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате Ибряма Анадолу. И подписката ми ще я дирите чрез разрязаната книга, без печата, защото пада в подозрение. Принастоящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте, ако можете, дайте му здрава дума.
alterin
на 19.02.2010 в 11:04:44 #52Народната работа стои над всичко Брате, Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя ви венчаването и дай боже [да е] на добре. За нещата [писмата] какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!
Елтимир
на 19.02.2010 в 11:04:19 #51Отново е нощ, черна непрогледна нощ. Отново България е под робство. Отново чуждоземна сган тъпче свещената ни земя. Отново предатели, отново алчни изедници. Отново българите са подложени на изтребление. Къде е Левски? Отново веселие, честване, слова, хвалебствия, химни. Отново радост пред смъртта. Къде е Левски? Те, поробителите отново говорят от името на поробения. Те, палачите отново говорят от името на жертвата, те, чуждите отново говорят от наше име. Къде е Левски? Той е сред нас. Левски е тук и сега. Но те не го виждат, те няма как да го видят. Той не е от тях и те не са от него. Те, враждебните на всичко Българско управници даже словата на Левски не могат да разберат, даже написаното от него не могат да прочетат. Те не го разбират, затова не го виждат и не могат да го видят. Левски е тук. Левски е сред нас и с нас. Може би за сетен път. Може би със сетни сили. Може би за последно. Може би към Слънцето, а може би към Мрака. Но ти трябва да тръгнеш. Апостоле, стани! http://eltimir.ucoz.ru/
alterin
на 19.02.2010 в 11:04:16 #50Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълномощното, дадено ми от ЦБРК, и [като] съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на сругите членове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. 16/28.06.1872 г.
alterin
на 19.02.2010 в 11:04:00 #49Чисто народният човек се бори, докато може..., Ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме... И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие - за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение... По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.
alterin
на 19.02.2010 в 11:03:47 #48Трябва да се жертвува всичко, па и себе си Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: "По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна." И наистина, който постоянствува докрай - [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: "Ами ако умра?" То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще е предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си... Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.
alterin
на 19.02.2010 в 11:03:30 #47Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля Длъжност [ми] е да те попитам: "Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? [Прочел ли си] и окръжното писмо, в което заповядва Централния комитет, което съм ви пратил от две недели напред?" Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф. Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе.
alterin
на 19.02.2010 в 11:03:00 #46За враговете на демокрацията и републиката - смърт Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна [в смисъл монархична] система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.
alterin
на 19.02.2010 в 11:02:43 #45Ние гоним царя и неговите закони В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци]. В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "всекиму своето". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.
alterin
на 19.02.2010 в 11:02:24 #44Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" Бай Каравелов, Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно]. Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина. Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал. Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой мойе да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее. [Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.
alterin
на 19.02.2010 в 11:02:09 #43Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република П о д б у д а. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров. Ц е л. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи. За извършването на такава революция са нужни: 1) уреждане [организация], 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби. За да се приготви всичко това и се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани със съгласието на по-голямата част от българския народ, [които] съставиха Централен български революционен комитет.
alterin
на 19.02.2010 в 11:01:47 #42Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето.
Бойчо
на 19.02.2010 в 10:54:56 #41Абе то не е виновно това олигофренче, виновни са шибаняците от Нюза, дето за малко повече посещаемост и доходи от реклами, ще продадат и родните си майки. Важното сеир да става и хората да пишат, а че се петни паметта на Левски от разни болни нещастници, няма проблем. Келепира е важен. Другото е майтап работа.