„Пази, Боже, сляпо да прогледа", написа в по миналия век Алеко. Ние обаче не четем или ако четем, разбираме трудно.

Затова и сума ти слепци „прогледаха" за тези години - особено последните няколко.

Така и днес - само за два-три часа доста народ прогледа, други обаче гледаха и не вярваха на това, което виждат.

И кой знае защо един въпрос изникна у станалите свидетели на масовката в Арена Армеец - тия за идиоти ли ни взимат?

Странна гледка бяха „студентите" на по 50-60, че и отгоре години, както и на мургавите ни събратя и сънародници, пристигащи, организирани с автобуси, за да бъдат поведени от лицето и знамето Стоичков.

„Спонтанната" идея на една студентска организация, която „изненада" преди два дни Христо Стоичков, странно как само за някакви си 48 часа успя да организира „мероприятието" в София с всичките му подробности - баджове, видео стени, Валя Балканска, танцьори, кукери, рейсове и т.н.

Мислейки всичко случило се, все баналности се сещаме - за разликите между свободата и слободията, демокрацията и демократизацията и т.н.
Чудно ни е, кому е нужно всичко това и дали подобно разпиляване на обществена енергия няма да ни излезе през носа, както винаги се е случвало, всъщност.

Като един прям човек, Ицо си каза, че сам е платил залата - можел да си позволи да даде 10 - 15 хиляди лева. Някой по-недобронамерен към модерния ляв би заключил, че Христо си е платил, за да стане нечие лице...

Ние обаче си го харесваме (въпреки простотията, дето я каза преди години, че България нищо не му била дала), затова ще му припомним едно много вярно заключение по отношение на персоната му - „Стоичков стои срамно навсякъде другаде, освен на стадиона".
Тези думи са твърде резки и обиждат, но май ще се окажат верни.

Какво разбрахме от действащото вече лице на „студентите"... Първо самата дефиниция на „лице", дадена от Хр. Стоичков - „Обръснат, симпатичен, с вратовръзка и да защитава интересите на тези млади хора".

След това - стана ни пределно ясно, че ако някой оцапа името му, на него му било най-лесно - събира си багажа и си заминава за Испания, САЩ или където си поиска.

Говори и за концепция, за надпартийност, за вървене напред, и за младите, в името на които би отишъл и в парламента, и в Европа даже...

Тъкмо почнахме да се питаме кой е този елегантно облечен оратор и дали пък не грешим мъничко за него, Стоичков взе, че ни приземи, отговаряйки на въпрос на колежка:
Много лесно мога да ти отговоря, като те обърна обратно. Тогава мога да ти задавам много въпроси.

Толкоз - лице, знаме и водач.

Добре, че поне истинските студенти в залата, поведени от Христо Стоичков, бяха твърде малко.